КНИГИ Изтегли "Анархията в ежедневието" оттук!

Необходимо ли е държавата да осигурява обществени услуги?

Доброволност и добродетели

През 21-ви век повечето хора приемат за даденост, че демократичните държави следва да осигуряват образование, здравеопазване, пенсии, помощи за безработни, за деца и всякакви други „социални“ услуги. Много хора са загрижени за бедните, децата, възрастните и хората в неравностойно положение. Много хора искрено желаят да намалят тяхното страдание.

Малко хора обаче си задават въпроси като: Какъв проблем решаваме с държавните програми? Те добро решение на проблема ли са? А дали са най-доброто възможно? На добро основание ли се отнемат средства от едни хора, за да бъдат дадени на други, или напротив? Оправдано ли е насилието като начин за решаване на проблеми, или напротив – винаги води до по-големи проблеми? Малко хора спират да се запитат: политиците не експлоатират ли моята добродетел, за да разширяват собствената си власт и да оправдават съществуването си?

Стефан Молиню, автор на „Практическа анархия“ и други книги, има интересен поглед по въпроса, включително по отношение на неосъзнатия конфликт в главата на всеки, защитаващ нуждата от държавна намеса в горепосочените случаи. Следващото е извадка от книгата, която можете да свалите безплатно тук.

Нещо друго, което бих искал да изтъкна е, че изглежда има странна отчужденост и изолация що се отнася до загрижеността на хората към безпомощните и зависимите от обществото.

Например, винаги, когато говоря за премахване на обществените училища, отговорът, че това ще е ужасно, защото бедните деца няма да могат да се образоват, идва автоматично, както при всяка друга добра пропаганда.

Има някакъв странен неосъзнат нарцисизъм в този отговор, което винаги ме е дразнило, въпреки, че го разбирам. За начало, доста е обидно да ви кажат, че се опитвате да проектирате система, която ще направи така, че бедните деца няма да получат образование. Да те сложат в общата категория „капиталистическа свиня“ не е особено приятно.

Човек изрича този аргумент напълно сериозно, все едно, че е единствения човек на света, когото го е грижа за образованието на бедните. Знам, че това е резултат от чиста индоктринация, тъй като е толкова нелогично.

Ако приемем предпоставката, че много малко хора ги е грижа за бедните, то тогава трябва да сме изцяло против демокрация и управление на мнозинството, поради очевидния факт, че ако само малцинство от хората ги е грижа за образованието на бедните, то никога няма а има достатъчно такива хора, които да повлияят на изборите, поради което бедните никога няма да бъдат образовани.

Хората, които одобряват демокрацията и приемат, че демокрацията ще осигури образование на бедните, следва да приемат и че значителна част от хората ги е грижа достатъчно за бедните, че да агитират за политическо решение и да платят данъците, с които да се издържа държавното образование.

Ето защо всеки демократ, когото го е грижа за бедните, автоматично приема реалността, че значително мнозинство от хората имат желание и възможност да помогнат и обезпечат образованието на бедните.

Ако хората са готови да агитират за и да плащат за издържането на държавно решение на проблема с образованието, то тогава държавното решение само отразява техните желания и готовност да жертват собствения си интерес в полза на образованието на бедните.

Ако платя за лекарство за моя болест и разбера, че лекарството всъщност ми вреди, спирам ли да се опитвам да намеря лекарство? Разбира се, че не. Моето желание да намеря лек е причината, която ме е довела да грешното решение. Щом приема, че това решение не работи, съм свободен да търся друго решение. (Всъщност, докато не приема, че първия ми лек реално не работи, ще продължа да губя време и ресурси.)

Демократичното „решение“ на проблема с образованието на бедните е съществуването на държавни училища. Ако се отървем от това решение, то тогава желанието на мнозинството да помогне за образованието на бедните просто ще добие нова и със сигурност много по-ефективна форма.

Демократите обаче казват:

„ако хората не са принудени да плащат за държавни училища, никой няма да даде парите си доброволно, за да финансира образованието на бедните деца“

Е, горното ще е само признание, че демокрацията е абсолютна лъжа: че наличието на държавни училища не отговаря на волята на мнозинството, а на прищевките на войнствено малцинство. Ако е така, то гласуването е без значение, никой не ни взима предвид и не влияем на политиките по никакъв начин, и поради това трябва да се отървем от безумната допълнителна тежест на демокрацията и да се върнем към добрата стара платоническа система на диктатура на малцинството.

Това предложение, разбира се, бива посрещнато с открит ужас и протести, че демокрацията трябва да бъде запазена, защото е най-добрата система, тъй като държавната политика отразява волята на мнозинството.

В този случай няма нужда да се страхуваме, че бедните ще останат необразовани в едно свободно общество, тъй като мнозинството хора ще искат да осигурят образование на бедните.

Абсолютно същия аргументи е приложим към голям брой държавни „решения“ на съществуващи проблеми, като:

• Пенсии за възрастните
• Застраховка за безработица
• Здравни осигуровки за бедните
• Помощи за различни групи и т.н.

Ако държавните програми отразяват желанията на мнозинството, тогава премахването на държавата няма да премахне реалността от този тип благотворителност, тъй като държавните политики отразяват съществуващото желание у мнозинството да помогне на тези хора.

Ако тези програми не отразяват желанията и волята на мнозинството, то демокрацията е лъжа и трябва да спрем да се пречкаме на универсалната добродетел на лидерите си с нашето разсейващо и безсмислено гласуване.

Ще навлезем в повече детайл по-късно в книгата, но исках да изложа аргумента още в началото, за да отговоря на безумните възражения, че премахването на демократична държава премахва също и добродетелността, която движи политиките ѝ.

Основен аргумент за анархията е, че демократичните държави използват истинската добродетел на мнозинството, за да разширяват собствената си власт, както и че влошават бедността, невежеството и болестите, за да оправдават съществуването си и да продължават да увеличават властта си.

Това не е първия случай в историята, когато добротата на хората бива използвана, за да бъдат контролирани.

Трябва само да се сетим за организираната религия, за да разберем това…

Последно нещо, преди да наистина да запретнем ръкави и да започнем да се забавляваме докато се опитваме да разберем как би работило едно свободно общество.

Въпреки, че идеите за анархията може да предизвикват тревога, важно е да си припомним, че анархията не е неизпробвана и непроверена система. Както казвам в предишната си книга („Анархията в ежедневието“, също налична за сваляне тук), анархията е основата, на която организираме личния си живот и също така е основна причина държавата да успява да оцелява, поне до момента, въпреки покварената ѝ природа.

Предишни подходи към пренаписването на обществената етика се провалят, тъй като не идват от това, което работи в личния ни живот. Ние приемаме, че физичните теории не могат да противоречат на това, което наблюдаваме в ежедневието си, че законите, описващи поведението на падаща планета не могат да са в противоречие на това, което виждаме когато пада тухла.

Всъщност, именно защото толкова упорито се съпротивляваме на навлизането на държавата в личния ни живот и практическа анархия, вероятно ще е по-лесно да се разбере защо държавата, а не анархията, е изкуствено насилническо формирование.

Ако разгледаме система като комунизма, можем да видим, че тя представлява точно обратното на това, което работи в личния ни живот. Ние притежаваме и търгуваме със собственост през цялото време. Премахването на това наше право е напълно изкуствено „противоположно решение“, поради което трябва да се налага със насилие, убийства и затвори.

По същия начин, ако погледнем към религията, можем да видим, че тя представлява пълна противоположност на това, в което вярваме в личния си живот. Не е нужно да заплашваме, подкупваме и индоктринираме децата си, за да вярват, че слънцето ще изгрее утре, че гравитацията работи и че бетона е твърд. Няма нужда да ги заплашваме, за да се научат да говорят, да се развиват физически и психически или за да задават безкрайни въпроси и да изследват средата си.

От друга страна, да вярваш, че някакво древно, фантастично еврейско зомби е умряло за техните „грехове“, че биват съдени и осъждани от всевиждащ невидим дух и че трябва да ядат символична плът и пият символична кръв, за да общуват с някакъв всеобхващащ безплътен разум – това вече изисква огромни количества пропаганда, подкупи и насилие. Религията е изцяло изкуствено „решение“ на въпроса за съществуването и етиката. Трябва непрекъснато да се налага с агресия над децата, тъй като не е нещо, което те биха направили по естествен път.

Анархията, обаче, не влиза в тази категория.

Например, когато имате трудност в работата, едва ли сядате с екипа си и им казвате:

„Намерих съвършеното решение на нашия проблем. Виждате ли, това, което ще направим е да изберем двама от нас, ще им дадем оръжия и после тези двамата ще накарат останалите от нас да правят каквото поискат в продължение на няколко години. После може да изберем други двама, които ще вземат оръжията и след това те ще могат да ни карат да правим каквото искат за тях в продължение на няколко години, и т.н.“

Все още не съм видял бизнес книга съдържаща нещо, доближаващо се до „Създаване на вътрешен монопол над насилието, за разрешаване на проблемите с обслужване на клиенти!“.

По същия начин, ако имате проблеми с връзките, може да посетите брачен консултант, но никога не съм чувал двойка да отива при мафията и да каже „Не можем да се разберем как да харчим парите си, така че ще ви накупим куп оръжия и бомби и искаме да ни казвате точно какво да правим и ако не се подчиняваме, искаме да ни отвлечете и да ни държите в ужасна тъмна килия, където можем да се очакваме единствено да ни изнасилват други хора!“

Ако търсите работа, едва ли отвличате някого и го принуждавате да ви наеме. Ако искате приятел или приятелка, едва ли ще упоите с хлороформ и отвлечете някого, към когото сте привлечен.

Ако имате проблем с възпитанието на детето си, едва ли ще наемете някого да ви отвлече, ако го възпитавате по начин, с който не е съгласен.

Списъкът може да продължава, но простата реалност е, никога не търсим решения като тези на държавата що се отнася до проблемите, срещу които се изправяме в собствения си живот. Никога не създаваме местен монопол, който да въоръжим и да му дадем правото да взема половината от дохода ни под дулото на оръжие и да ни принуждава да се съобразяваме с капризите му…

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0Shares