КНИГИ Изтегли "Анархията в ежедневието" оттук!

Хърбърт Спенсър и аргументът с лошите ябълки

Гласуване, демокрация

В тази статия ще разгледаме някои от основните идеи на Хърбърт Спенсър, изложени в книгата му „Social Statics“ и по-конкретно тези, свързани с аргумента, че има неморални, себични и егоистични хора и поради това имаме нужда от силна държава – монархия, олигархия, но е и демокрация.

Себичността и егоистичността на хората са аргумент срещу, а не за държавата

За челите книгата „Практическа анархия“ на Стефан Молиню, превод на която е публикуван във Freedom.bg, горният аргумент не е изненада. Спенсър отговаря сравнително дълго на аргумента, според който имаме нужда от централизирана държавна власт, упражнявана от малцина, тъй като някои хора са себични и егоистични в лошия смисъл на думата, т.е. биха действали само и единствено с оглед на непосредствените си лични интереси, погазвайки чужди права в процеса. На стр. 156 той пише:

„Намираме, че доколкото себичността прави държавата необходима, то тя неизменно ще покварява всяка държавна власт, с изключение на тази, в която са представени всички хора.“

Разбира се, към 1851г. той прави горното изказване в подкрепа на универсалното право на гласуване, което към този момент е запазено за малка част от населението на Великобритания – около 1/5 от всички мъже, на базата на определен имуществен ценз. И това право е извоювано едва 19 години преди публикуването на книгата (1832г. [1]), а ще минат още почти 70 години и една световна война преди всички мъже и част от жените да добият право на глас през 1918г.

От написаното се разбира, че голяма част от опасенията за разширяването на правото на глас са около ниския морал и недобрия характер на голяма част от населението.  Същите аргументи днес се използват срещу идеите за свободно общество базирано на принципите на анархо-капитализма. Разбираме, че това е тезата, с която се бори Хърбърт Спенсър, тъй като голяма част от аргументацията му се изразява в примери за това как уж високо моралната аристокрация и хора с добро материално положение всъщност далеч не са толкова морални в действията си.

Примерите започват още с монарсите, които са всеизвестни с жаждата си за повече територии, конфискация на имущество, продажба на правосъдие, инфлация на парите, и облагане с данъци на работата на проститутките, което Спенсър нарича алчност без дъно. Според него кралете са и бандити, тъй като лъжат кредиторите си чрез инфлация на парите. Дава за пример и принудителния труд на строителите на замъка Уиндзор (под заплаха от затвор са принудени да работят на под-пазарни цени), както и конфискацията на продукция и заплащането ѝ с еквивалента на 1/3 от пазарната им цена. Проблемите са факт и във феодалния строй, при който са прилагани жестокости спрямо крепостните селяни, правят се набези през границите, ограбват се евреи, взимат се изнудвачески данъци от гражданите и т.н.

Аристокрацията от по-късно време също не е пожалена. Дават се за пример всички държави в Европа: Испания, в която земите на благородниците и църквата не се облагат с данъци, Унгария, където висшата класа не плаща пътни данъци, Франция преди първата революция, където низшите класи носят цялата данъчна тежест, Шотландия, в която аристократите отвличат хора и ги продават в робство. Закони от Великобритания разделят общите мери между съседни им имения, без оглед на правата на селяните, намаляват данъци върху земята, докато други данъци растат главоломно, изобретяват се синекурни държавни постове, ограбват се фондове за училища и пенсии и т.н.

Не са пожалени и частните интереси, когато биват прокарвани през законотворчество, като намаляване на данъци за фермерите, закони, облагодетелстващи собствениците на земя по нечестни начини, вносни мита и др.

Не са спестени измамите на занаятчии и майстори – например хлебари, влагащи картофи и стипца в хляба; млекари, слагащи мас в маслото, произвеждащи мляко по „различни знайни и незнайни начини“; разреждащите олио, химикали, бои и вино. Посочват се практики за смесване на стара с нова вълна от производителите на дрехи и килими, вмъкването на памук в 100% копринена дреха, използването на гипс в хартията, за да се повиши нейното тегло… Фермерите не са пощадени – разплащат се с негодна пшеница, претендирайки, че е годна. Под натиска на законите за бедните, контролиран от самите тях, фермерите плащат половин надница на работниците, тъй като останалото им се плаща от държавата – напълно предсказуем „страничен ефект“ от закона за бедните във Великобритания по това време.

Адвокатите са обвинени, че често взимат пари за работа, която знаят, че не могат да свършат по обективни причини – вече са заети с друга работа в същия ден и час. Спенсър обвинява държавните служители в кражби, лъжи и фалшификации: „Поквара, нечестност и продажност са налични на всички нива.“.

На стр. 185 продължава с аргумента: „Не веднъж е било посочвано, че както несправедливите обичаи и институции дължат покварата си на морални дефекти на хората, които живеят в техните рамки, те също така ще бъдат проникнати от тази поквара, както и че тъй като социалните норми, вярвания и обществени форми на организация са просто сплотен характер, същия характер ще се прояви и в обществени норми, вярвания и форми на организация, съществуващи съвместно, и още – че всеки процес на подобрение ще ги проникне едновременно.“. Разбира се, има аргументи, че поради същността си тези институции не просто биват проникнати от пропорционално число неморални агенти, а че пропорцията е много по-лоша от средната за обществото, от което са част.

Тези аргументи в полза на универсалното право на гласуване в една демокрация биха могли със същия успех да се използват против съществуването на държавата изобщо. В онези времена битката е била изобщо да се признае правото на самоуправление на отделния човек и най-близката цел без съмнение е била правото на глас. В наше време можем да се надяваме на още по-широко самоуправление.

Позовавания:

[1] Wikipedia, Reform act of 1832 [online] https://en.wikipedia.org/wiki/Reform_Act_1832

Вижте още:

  1. Държава и управление според Хърбърт Спенсър
  2. Морал на свободното общество според Хърбърт Спенсър
  3. Хърбърт Спенсър срещу Дж. М. Кейнс и Колонизацията
  4. За правата и възпитанието на децата
  5. За правата на жените
  6. Хърбърт Спенсър за държавното образование

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0Shares