КНИГИ Изтегли "Анархията в ежедневието" оттук!

Хърбърт Спенсър – либертарианският философ на 19-ти век

Хърбърт Спенсър

В серия от няколко статии ще разгледаме някои от основните идеи на Хърбърт Спенсър – популярен през 19-ти век философ, журналист, списващ за „Икономист“ (The Economist) – списание за свободен пазар, и автор на над 16 книги, на теми като политическа философия, етика, социология.

Хърбърт Спенсър е автор на книгата „Social Statics“, за която Мъри Ротбард (Murray Rothbard) казва: „най-великото произведение на либертарианската политическа философия написано някога“ („the greatest single work of libertarian political philosophy ever written“) [1]. При такова мнение от страна на мислител като Ротбард, интересът ми като либертарианец беше гарантиран. Като добавим и това, че основно е асоцииран със „социалния дарвинизъм“ – два термина, за всеки от които поотделно има огромно неразбиране какво значат, а заедно са просто философската атомна бомба – „оцеляване на най-силните“, просто нямаше как да не се запозная с неговата работа. За още обща информация можете да видите статията за него в Wikipedia, а тук ще се фокусираме върху изложеното в книгата „Social Statics“.

Исторически контекст

Книгата е написана през 1851-ва и е едва второто произведение на Спенсър. За сравнение, „Капиталът“ на Карл Маркс е написана 16 години по-късно през 1867-ма, а „Теория за произхода на видовете“ на Дарвин ще бъде издадена 8 години по-късно. Биологията все още е трудно да се нарече наука, а медицината едва прохожда (Пеницилинът ще бъде открит едва през 1928г.).

Social Statics - корица

Европа се тресе в революции като тези във Франция, а във Великобритания наскоро е приключила индустриалната революция и тя все още е империя номер едно в света. Протестантската реформация и религиозните войни са в не толкова далечното минало. САЩ са на по-малко от 100 години и Гражданската война там все още не се е случила, а Първата световна война е далеч в бъдещето. България все още е предимно земеделска територия под гнета на Османската империя.

В самата Великобритания едва 1/5 от мъжете имат право на глас, и то е извоювано съвсем наскоро – допреди това броя участващи непряко в управлението е бил от няколко хиляди до няколко десетки хиляди души. Универсалното право на гласуване, когато глас ще получат 100% от навършилите 21 години мъже и част от жените ще стане факт едва 67 години по-късно.

Какво всъщност значи „Social Statics“?

Може би парадоксално, но в текста на самата книга термина се среща за първи път чак на страница 49 и после още два пъти на страница 250. И на двете места реално се дава дефиниция на термина:

1 – система за равенство между хората, която поставя граници на позволените действия за всеки отделен човек на база същите у другите хора и разглежда връзките, които възникват между хората при признаване на тези ограничения (превод по смисъл)

2 – като подразделение на социалната философия на статика и динамика, при което статика значи равновесието на едно (въображаемо) идеално общество, а динамиката е силите, движещи обществото към този идеал. Също така статиката е еквивалентна на „законите, на които трябва да се подчиняваме, за да постигнем пълно щастие“.

При така дадените дефиниции, „social statics“ не е нищо друго освен добрия стар „морал“ – универсален идеал за справедливи взаимоотношения между хората, стандарт според който действията се разделят на добри и лоши.

Защо е интересен Хърбърт Спенсър?

Предвид историческият контекст, Спенсър прави нещо, което няма да бъде повторено следващите близо 100 години – опитва да извлече на база първични принципи универсален морал, основан на правата на индивида, която довежда до логичното ѝ заключение: отричане на съществуващата форма на управление – държавата, като неморална. Този принцип той нарича принцип на неагресията и по същество повтаря принцип, изказан от Томас Джеферсън. Други приписват произхода на принципа на Джон Лок, но както ще видим – неговата формулировка според Спенсър е неправилна и на практика неприложима. Една от най-известните глави в книгата е озаглавена: „Правото да отхвърлиш държавата“.

Спенсър е защитник на личните свободи, включително свободата на словото, на правото на частна собственост, включително собственост върху интелектуални продукти, и др. Той се обявява твърдо за правата на жените на участие в политиката. Спенсър е един от малкото философи, засегнал сериозно в труда си правата на децата и застанал категорично против употребата на насилие при възпитанието им, и то по начин, който би стреснал и съвременни родители. Според Wikipedia един от най-ранните трудове по темата на английски език е написан само 50-години преди това.

Спенсър е яростен критик на опитите на властимащите да контролират живота на останалите и както те, така и други хора да се облагодетелстват несправедливо за сметка на останалата част от хората. Книгата покрива широк спектър от теми: икономика, монетарна политика, религия, образование, здравеопазване, санитарни услуги, социални грижи. Колониалната политика на Великобритания търпи изключително тежка критика.

От съвременна гледна точка можем да кажем, че Спенсър е предвидил идването на социалната държава в пълния ѝ „блясък“, както и че е критикувал теориите на Карл Маркс и Дж.М. Кейнс много преди да ги напишат. Лудвиг фон Мизес пише своята книга за невъзможността на централното планиране 71 години след като Хърбърт Спенсър прави същата критика – в основни линии.

Разбира се, никой не е идеален. Една от най-проблемните глави в книгата е тази, в която се атакува правото на собственост върху земята – нещо, от което Спенсър в последствие се отказва. Аз лично на 2 или 3 места засякох проблеми с интерпретиране на данни по погрешен начин, например по отношение на ваксината за дребна шарка. Предвид много засегнати теми, не всички аргументи са достатъчно задълбочени и на някои места определено може да се спори.

Въпреки това, считам, че книгата е абсолютно революционна за времето си, а дори и днес би била такава за незапознатите с либертарианските идеи. Сигурен съм, че либертарианците сред вас ще са доволни да се запознаят с огромното количество факти и примери, които Спенсър привежда в защита на тезите си и може би с неудоволствие ще установят, че ситуацията не се е променила особено оттогава. Много аргументи в книгата се използват и до днес, а разискваните теми са плод на нестихващи дебати. За останалите това би бил интересен поглед към 19-ти век с доста нови идеи за смилане, които принципно е по-добре да се въведат през по-съвременни мислители, но в огромната си степен са все така валидни.

Възгледите на Хърбърт Спенсър в Social Statics

Тъй като книгата е близо 300 страници и е пълна с интересни тези, дискусии и примери, които щяха да са твърде много за една единствена статия. Затова ги разписах в отделни статии, във всяка от които са разгледани позициите на Спенсър по няколко сродни теми така, както са представени в книгата. Всички са подкрепени с обилни цитати.

  1. Държава и управление според Хърбърт Спенсър
  2. Морал на свободното общество според Хърбърт Спенсър
  3. Хърбърт Спенсър срещу Дж. М. Кейнс и Колонизацията
  4. Аргументът с лошите ябълки
  5. За правата и възпитанието на децата
  6. За правата на жените
  7. Хърбърт Спенсър за държавното образование

Тезите му правата на децата, възпитанието и образованието са супер напредничави за времето си, а дори и към момента биха били шокиращи за някои родители. Примерите за неадекватността на образователната система и за абсурдното поведение на институции, които са се наложили с добра реклама като стожери на науката ще шокира всеки, който не е запознат с историята на образованието.

Мисля, че всеки съвременен либертарианец и поддръжник на индивидуалната свобода може да се гордее с труда и позициите на Хърбърт Спенсър, като цяло.

Позовавания:

[1] Doherty, Brian, Radicals for Capitalism: A Freewheeling History of the Modern American Libertarian Movement, стр. 246

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0Shares