КНИГИ Изтегли "Анархията в ежедневието" оттук!

Хърбърт Спенсър за правата на жените

Равенство между половете

В тази статия ще разгледаме някои от основните идеи на Хърбърт Спенсър, изложени в книгата му „Social Statics“ и по-конкретно тези, свързани с правата на жените. По времето, по което е писана статията, жените във Великобритания като цяло нямат право на глас, а само 1/5 от мъжете имат това право на база на имуществен ценз. Тази бройка е драстично по-голяма от едва 2 деситилетия, а ще минат още 7 и една световна война, докато всички мъже получат право на глас.

Универсален морал = универсални права

За Спенсър „Равенството не познава полови различия. В речника на морала думата „мъж“ („man“) трябва да се разбира в общия ѝ смисъл – на „човек“ (също „men“ на английски). Законът на равната свобода е приложим към цялото човечество – жени, както и мъже. Същите „а приори“ разсъждения, които установяват закона за мъжете, могат да се използват еквивалентно за жените. […] Ето защо правата, извлечени дедуктивно от този закон трябва да се прилагат равноправно за двата пола.“

Спенсър защитава позицията си от няколко контра-аргумента. На първо място той разглежда тезата, излагана от някои – че недостатъчните умствени способности на жените са пречка за техните претенции за равни права с мъжете.

На това той отговаря с анекдотични примери за изявени жени в сферата на науката и изкуството, и посочва, че обичаите в образованието водят до това жените като цяло да са по-малко образовани от мъжете.

Допуска правотата на аргумента, че жените са по-малко способни умствено, след което го оборва по следния начин:

„1. Ако правата следва да се разпределят между двата пола на база пропорцията на тяхната интелигентност, то тогава същата система следва да се приложи за правата между мъжете. […]

2. По същата логика следва че, тъй като има жени, които са без съмнение по-способни от средно-статистическите мъже, някои жени ще имат по-големи права от някои мъже.

3. Ето защо, вместо да фиксира различни права за мъжете и жените, тази хипотеза води до безкрайно степенуване на правата, без значение от пол, и ни изпраща в търсене на тази непостижима цел – стандарт, по който да се измерват способностите и друг, по който да се измерват правата.“

За Спенсър това е абсурдно и той пита, риторично: „Какво имаме предвид под права? Не друго, а именно свободата да използваш даденостите си. И какво значи изтъкването, че жените са умствено по-малко надарени от мъжете? Просто, че има по-малко дадености. И до какво води тогава догмата, че щом жените са умствено по-малко надарени от мъжете, следва да имат по-малко права? Просто до това, че тъй като жената има по-малко дадености следва да не се радва на свобода като тази на мъжа, а именно да използва даденостите, които има!“. Същият аргумент е повторен и в защита на правата на децата.

Спенсър приравнява аргументите срещу правата на жените с аргументите срещу правата на робите в глава, в която обяснява как личните интереси и желания биват обличани в закони и догми, за да служат на авторите си.

Той започва примери от миналото, когато всеки пълководец е твърдял, че Бог е на негова страна и, съответно, че се бори за справедлива кауза, дори когато напада без никакво основание суверенна територия. Цезар и Атила са сложени един до друг заради завоевателните си кампании. Спартанците са посочени като окуражаващи и възхваляващи „хитрата кражба“, като Спенсър добавя, че „това е така и сред християните, стига да се прави в достатъчно голям мащаб.“ Пиратството е героично за северните народи, както и за малайците.

Примерите продължават. Притежаващите земя считат, че земята трябва да бъде представена в парламента, а не хората. Скитниците считат, че им се полага помощ. Монасите обявяват печатната преса за творение на дявола, а делящите се на различни секти и вероизповедания считат братята им от друга деноминация за обладани от дявола, и т.н. и т.н.

Като най-странни резултати от това подчинение на разума на интереса, а не на интереса на разума, Спенсър дава твърденията на собствениците на роби, че негрите не са човешки същества, както и догмата на мохамеданите, че жените нямат душа.

„В тези и горепосочените случаи себичният човек намира задоволителна причина да направи това, което желае: събира и изопачава, преувеличава и потиска, така че накрая да се измами сам себе си и да повярва в желаното заключение.“. Четейки подобни твърдения винаги се сещам за Маркс и неговото класово съзнание и съответно си мисля дали не е чел Спенсър и да го е интерпретирал погрешно…

Отношението към жените като мерило за обществото

На стр.103 Спенсър казва: „Това, че за състоянието на една нация може да се съди по отношението към жените под нейна опека е вече почти изтъркано твърдение“. Да припомня, че това е 1851г.

Спенсър пише, че има много хора, които защитават подчиняването на един човек на друг и го хвалят като правилно и добродетелно. Но също така пише, че по негово време изисканите хора не искат да бъдат господари, както и че се отвращават ако човек с по-малко възможности раболепничи пред тях. Те не търсят извисяване чрез потискане на бедните и необразовани съседи, а се опитва да ги насърчи да са по-малко покорни и по-себеуважаващи се. Те отчитат, че подчинението може да се осъществява както с тиранични дела, така и с тиранични думи и обноски, така че избягват заповедническия стил на говорене спрямо тези под тях, като това се отнася дори за платените домашни прислужници.

Спенсър прави връзка между отношенията в семейството и отношенията в обществото на политическо ниво:

„В степента, в която правото на силата надвива силата на правото в политическите институции на нацията, в същата степен това се случва и в домашните институции.“

„Деспотизмът в държавата е задължително свързан с деспотизма в семейството.“, казва Спенсър и продължава: „Турция, Египет, Индия, Китай, Русия, феодалните държави в Европа – достатъчно е да споменем само тези, за да имаме огромно количество факти, показващи това съответствие.“

Спенсър заклеймява желанието да се нарежда и заповядва като варварско, тъй като то опира до силата – чрез заплахи, или директно, ако има нужда да се прибегне до нея.

По-надолу той дава примери и с положението на жените сред американските индианци – в племената на Пауните и Сиуксите според него жените се ползват за товарни животни: да носят багаж, дърва от гората и всичко, което е трудоемко.

В друга глава на стр.262 можем да прочетем, че „Китайците не разбират защо към европейските жени се проявява уважение и приписват това обстоятелство на употребата на магии от страна на жените спрямо мъжете.“

Идеалното семейство според Хърбърт Спенсър

„Семейният живот при такова положение на нещата [нравствено израстване на човечеството] няма да се състои от постоянни кавги, а от взаимни отстъпки. Вместо желание от страна на съпруга да отстои всичките си искания, без значение от тези на жена му, или същото поведение от страна на съпругата, ще има внимателно желание и на двете страни да не нарушават чуждите права.

Нито единия, нито другия ще трябва да заемат отбранителна позиция, тъй като всеки ще се съобразява с правата на другия. Водещият принцип ще бъде не погазването на права, а саможертвата. Борбата няма да бъде за това кой ще бъде господар, а за това кой ще отстъпи. Това, от което ще се страхуват двамата е да не накърнят правата на другия, а не да не бъдат накърнени правата им. И така, вместо домашно разногласие ще има хармония, каквато не сме виждали.

Няма нищо утопично в това. Вече можем да видим първите стъпки в тази посока. Подобно отношение вече съществува често при взаимоотношения между мъже на честта – защо да не може да съществува и между половете? Тук и там могат да се намерят женени двойки, които поддържат такива отношения. И това, което днес е изключението един ден ще бъде правилото.“

Определено пророчески думи, макар че и днес далеч не във всички семейства има стремеж към идеала, описан от Спенсър като възможно бъдеще преди близо 170 години.

В заключение

Както и по други теми, и тук Спенсър действа последователно и принципно, произхождайки от индивидуалните човешки права и свободи, както са дефинирани в принципа на неагресията, съответно и извода – че жените следва да имат същите свободи като мъжете не е изненадващ. И тук, както и в другите разглеждани теми, благодарение на принципната си позиция той изпреварва времето си.

Вижте още:

  1. Държава и управление според Хърбърт Спенсър
  2. Морал на свободното общество според Хърбърт Спенсър
  3. Хърбърт Спенсър срещу Дж. М. Кейнс и Колонизацията
  4. Аргументът с лошите ябълки
  5. За правата и възпитанието на децата
  6. Хърбърт Спенсър за държавното образование

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0Shares