КНИГИ Изтегли "Анархията в ежедневието" оттук!

Естествения преход от либертарианец-теист към квакер

Библията

Тази статия е част от серията ни за квакерите.

Материалът е превод на статията на Бен Стоун от 2011 година с оригинално заглавие „My Natural Progression from Libertarian Theist to Quaker“ (link)

Ще се опитам това да не се превърне в урок по история, което, предвид любовта ми към историята, ще е трудна работа, но ще трябва да дам поне малко исторически контекст за да може читателят да схване дълбоката връзка между произхода на либертарианството и квакерите. Мъри Ротбарт повече от всеки друг е показал как модерното либертарианство е основано на мисленето на много исторически фигури, които са проследими чак до античността. (Вижте статия за произхода на либертарианството в САЩ от Мъри Ротбард)

Либертарианството, така както аз го виждам, започва да се оформя като доктрина от английски писатели в късния седемнадесети и ранния осемнадесети век. Смятам, че желанието за свобода по това време е породено от травмата да видиш от първа ръка извращенията на тиранията, наложена в Англия от Кромуел и неговите Кръгли глави. Считам, че разпространението на квакерството в Англия и Американските колонии е реакция на същата тази тирания, наложена от религиозния клон на Кръглите глави: пуританизма.

С други думи, логичният завършек на пуританизма е комбинация от религиозна, държавна и социална тирания, докато квакерството е пример за религиозна и социална толерантност и логичния му завършек от политическа гледна точка е принципът на не-агресията: основополагащ за либертарианството.

Либертарианството и квакерството като отговор на тиранията

Колкото повече колониите са обект на тиранията на пуританизма, толкова повече свободомислещите индивиди са тласкани към квакерството и либертарианството. Тъй като държавата като зло поражда още зло, когато пуританите падат от власт, възстановената монархия и парламент, окрилени от „Армията по нов модел“ на Кромуел тласкат свободните хора още повече към либертарианството и квакерството според техните предразположения.

Както либертарианството, така и квакерството са радикални реакции на потисничеството. С това имам предвид, че ако никой не ви потиска и сте свободни да правите с живота си каквото решите, без ограничения от религиозен, политически или социален характер, вероятно няма да мислите много за свободата. Точно както с въздуха. Ако имате колкото ви трябва, не мислите за него. Но ако някой ви го отнеме бързо разбирате важността му и ще реагирате на липсата на въздух пропорционално на това доколко е остра тя.

С разбиването на англичаните в колониите има отпускане на оковите на потисничеството и също така и на импулса да се премахне държавата. Точно както стария Рип Ван Уинкъл, либертарианството в западното полукълбо пие от чашата на удобството и поляга на сянка да подремне. Новосформираното американско правителство е държано относително под контрол. Наличието на нови и нови земи на запад пък означават, че който се чувства задушен от държавата може просто да избяга от нея.

Квакерите обаче не получават облекчение от задушаващата хватка на религиозните идеологии. Докато „добрите религиозни хора“ в Нова Англия отказват правото на собственост на местните, отнасят се с жените като втора класа хора и притежават роби, квакерите посочват към това лицемерие и обявяват, че хората са създадени равни и имат неотменими права, дадени им от Бог.

В някакъв момент, подобно на либертарианците и квакерите получават своите победи и стават по-малко важен фактор в Америка. За разлика от либертарианството обаче квакерските идеи не биват оставени настрана. Много по-подмолни средства са използвани срещу квакерството. Държавата се прави, че приема исканията на квакерите като „защитава“ индианците (резервати и подаяния), „освобождава“ робите (отказва самоопределение под заплаха от смърт) и „дава права на жените“ (икономическо разрушение, изискващо двама души да работят в едно семейство).

Какво е либертарианство и какво е квакерство?

В този момент трябва да оставим за малко историята и да поясним двете думи, които използвам така безгрижно по-горе. Какво значи да си либертарианец и какво значи да си квакер?

И двете думи водят до объркване за средностатистическият американец. И двете извикват неточни картини, с които държавата през Холивудските си марионетки, училищата и медиите захранва американците. Асоциирани са с неща, които нямат нищо общо с тях и систематично биват дискредитирани. За да започнем процеса на изясняване, позволете ми да обясня какво не са квакерите и либертарианците.

Квакерите:

Не са амиши и не са менонити.

Квакерите не се отказват от модерните изобретения като електричеството и циповете.

Квакерите не използват карети за придвижване.

Мъжете квакери не трябва да носят бради, а жените квакери не трябва да се обличат в стил 1800-та година.

Ако се разминете с квакер в мола няма да има начин да разберете, че човекът е квакер.

За да съм сигурен, че разбирате, квакерите не са амиши и не са менонити.

И последно, квакерите не са амиши и не са менонити. Ясно?

Либертарианците:

Либертарианците не са пристрастени към марихуаната.

Либертарианците не са „за“ марихуаната.

Либертарианците не искат вашите деца да имат марихуана.

Виждате ли известен шаблон тук?

Либертарианците не смята, че хората трябва да могат „да правят каквото си поискат“.

Либертарианците не са „либерални за някои неща и консервативни за други“. (либертарианството е консистентно)

Либертарианството не е „за“ корпорациите и „за“ бизнеса.

Либертарианството не е „против“ корпорации и „против“ бизнеса.

Либертарианството не е „против Федералния Резерв на САЩ“.

Либертарианството не е „за златния стандарт“.

Често, ако човек се опитва да разбере политическата позиция на друг човек задава въпроси като „Поддържаш ли политика А?“ или „Мислиш ли, че Б е добър закон?“. Никога няма да разберете либертарианството като задавате такива въпроси, тъй като либертарианството не е политическа позиция. Либертарианството е философия, основана на много малък брой принципи. Колкото по-тясно се придържа даден човек към тези принципи, толкова по-консистентен либертарианец е той.

Всеки жив човек притежава собственост. Неговият живот е негова собственост и не може по право да принадлежи на друг. В допълнение човек притежава и друга собственост която е придобил по право чрез търговия, подарък или като са е установил на непритежавана от друг земя.

Човек може да защитава собствеността си, но никой човек или група няма правото да инициира насилие срещу собствеността на друг човек. Хората са отговорни за действията си и не могат да бъдат отговорни за нечии чужди действия. Това е простотата и елегантността на либертарианската философия. Либертарианците отричат кражбата, агресията и лъжите и уважават собствеността, мира и отговорността.

Квакерите и квакерството

Имало е един Човек, който е проповядвал такава философия. Думите, които използвал са малко по-различни, но значението им е същото. Той е казал неща като „Отнасяй се с другите така, както искаш да се отнасят с теб“. Учил ни е, че Бог не се впечатлява от шарени костюми, титли, почести и земен авторитет и че ние също не трябва да го правим.

Когато казвам, че квакерството в логичния си политически завършек е либертарианство, то е защото и двете философии имат в основата си принципа на не-агресията и двете проповядват уважение към всички хората и разбирането, че никой човек няма право да изисква подчинение от друг.

Едно време квакерите са били бити с камшик заради отказа им да свалят шапка и да се поклонят на благородници и държавни височайши сановници. Предизвикали са доста реакции с отказа си да се заклеват във вярност в символи на тези, които са търсели обожествяване като си дават титли като лорд, губернатор и епископ.

Квакерите стигат дори дотам да откажат да използват себе-възхваляващи титли и да отказват да ги използват по адрес на други. Квакерите не се чувстват длъжни да присъстват на богослужения или да плащат пари за издръжката на сгради, в които хора стоят на подиуми и говорят от високо на събрани множества. Всички тези неща са били доста неприятни за онези, които се обличат в глупави костюми и се кичат с измислени титли.

Да се разбере квакерството чрез въпроси като „Вярваш ли в доктрина А?“ или „Квакерите вярват ли в Б?“ е лош подход, който няма да доведе до правилно разбиране. Квакерите се различават значително в индивидуалните си вярвания. Някои вярват стриктно в определена версия на Библията, докато религията на други е много по-малко структурирана. Квакерите се определят по-добре по действията им, отколкото по определени теологически детайли. Точно както принципа на не-агресията при либертарианството, квакерите се придържат към нещо, което наричаме „декларации“.

Пример за списък с декларации е:

  • Мир
  • Равенство
  • Интегритет (или Истина)
  • Простота
  • Служба в полза на другите

Например, декларацията в името на мира означава, че квакерите отказват да агресират. Много квакери приемат, че тяхното посвещение на мира означава отказ дори от самозащита, но не всички квакери са пацифисти.

Декларацията за интегритет е отказ от лъжа. Това е предизвиквало объркване в не една и две съдебни зали, когато квакерите отказват да се „закълнат“. За квакера самия факт, че говори, означава, че не лъже. Повтарянето на няколко магически думи докато си държиш ръката вдигната или поставена върху някакъв обект показват, че без този ритуал лъжата е допустима. Така че декларациите не са просто думи или доктрини, те са ежедневните действия на всеки човек.

Мисля, че успях да комуникирам идеята си по задоволителен начин и трябва да ви е по-ясно защо казвам, че квакерството е естествения резултат от прилагането на либертариански принципи към теологията, а либертарианството е естествения резултат от прилагането на квакерски принципи в политиката. Ако обаче не сте съгласни с мен, няма да се опитвам да ви принуждавам да го правите.

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0Shares