КНИГИ Изтегли "Анархията в ежедневието" оттук!

Квакерите и бизнеса

Бизнес общност

Тази статия е част от серията ни за квакерите.

Много квакери започват да се занимават с производство или търговия, тъй като в ранните години на движението на тях не им е позволено да получават академични дипломи. Бизнесмените квакери били успешни отчасти защото хората им имали доверие. Клиентите знаели, че могат да разчитат на справедливи цени на стоките, заради силните убеждения на квакерите да не се пазарят и да дават честни цени. Квакерите били отговорни към качеството на работата си и така клиентите знаели, че произведеното от тях си струвало цената.

Джордж Кадбъри старши обичал да казва: „правенето на добро… е добро за бизнеса“. Квакерския капитализъм се оказва доста успешен. В ранния 19-ти век при общо 4,000 квакерски семейства, квакери управляват 74 Британски банки и над 200 компании. Участието на квакерите в производството и търговията е наистина силно непропорционално на пропорцията им от общото население като те навлизат в най-различни браншове: обувки, химикали, бисквити, фармацевтични продукти и шоколад.

Според някои данни 5% от бизнесите са квакерски: 50 пъти повече, отколкото би трябвало да са пропорционално на процента от населението, който представляват. Други данни за социалното положение на квакерите идват от регистъра на техните сватби в Лондон между 1885 и 1913 година: „повече съпрузи са работодатели или управители отколкото тези, занимаващи се с ръчен труд от какъвто и да е тип“.

Някои полезни и популярни продукти от квакерски бизнеси по това време включват стоманата от Ейбрахам Дерби Втори и Ейбрахам Дерби Трети, както и фармацевтичните продукти на Уилям Алън. Дерби правят значителни иновации в технологичния процес на производството на стомана в началото на Индустриалната революция.

Квакерите проправят пътя за някои от най-целеустремените компании във Великобритания за последните 200 години. Компании като Cadbury, Clarks, Fry’s и Rowntree’s са икони за времето си, поради създаването не само на високо етични, но и успешни бизнеси. Компанията Роунтрий нараства от 30 до 4,000 души към края на 19-ти век и става 8-ият най-голям работодател в производството във Великобритания. Тя се слива с Джон Макинтош и Ко през 1969 г. а през 1988 г. е придобита от Нестле. Фабриката за шоколад Кадбъри и до днес е един от основните работодатели в Бирмингам.

През 1825 г. индустриалецът Едуард Пийс отваря железницата Стоктън и Дарлингтън в северна Англия – това е първата железница в света задвижвана от парен локомотив (преди това са използвали коне). В началото с локомотиви се придвижват само товарите: въглища от мините до пристанищата, а по-късно и пътническите композиции.

През 1896 г. двадесет малки частни банки сформират нова банка с обединение на акциите си. Водещите партньори в новата банка, наречена Бъркли и Компания вече са били свързани от мрежа от фамилни, бизнес и религиозни връзки, разбира се, квакерски, поради което компанията е известна и като „квакерската банка“. В последствие тя става познатата и до днес банка Бъркли (Barcleys).

Друга съществуваща и до днес известна банка основана от квакери е Lloyd’s.

Разбира се, немалките успехи на някои квакерски бизнеси не означава, че няма и такива, които са се проваляли или просто не са оцелели до днес. При все това не може да се отрече непропорционално големия им принос за бизнеса и производството.

Търговски и управленски практики на квакерите

Квакерите въвеждат една от най-важните търговски иновации за всички времена: договорите с фиксирани цени, които заменят пазаренето, мразено от тях, така че всички, които са равни пред Бог получават едни и същи цени на пазара.

Практиките на квакерите като договорите с фиксирани цени и осигуряването или подпомагането на закупуването на къщи за техните служители са неща, които фундаментално променят практиките по това време. Квакерските фирми стават модел за бизнес тъй като показват с пример как етичните бизнеси могат да са силно печеливши.

Репутацията на някои от тези бизнеси е била такава, че основателят на модерната индустриална икономика Алфред Маршъл пише, че „силно доказателство за невероятния ръст на духа на честността и благородството в търговските дела е, че водещите директори на публичните компании се поддават толкова малко при огромните изкушения пред тях“.

В книгата на Дебора Кадбъри „Шоколадови войни“ също можем да видим интересни факти за начина на правене на бизнес на квакерите. Те, например, считат всяко безразсъдно или безотговорно взимане на дълг за „срамно“. Не само това, ами директивите на Приятелите казват, че никой „не трябва да се занимава с търговия или светски бизнес отвъд това, което могат да управляват с чест“. За квакерите собствеността и управлението на бизнес идват „с дълбоко чувство за отговорност и отчетност пред всички въвлечени в начинанието“.

Пак според книгата за квакерите целта на бизнеса е била отвъд просто правене на пари. Те са се чувствали длъжни да дават обратно на обществото. Голяма част от парите, които припечелват се връщат в обществото под формата на утопични градове като Борнвил, Англия и Хърши, Пенсилвания, които осигуряват достъпни жилища на служителите си, спортни игрища и съоръжения, обществени клубове, училища, отворени пространства и градини. Те строят и фабрики-градини които се намират извън градовете, на свеж въздух.

Ето и някои от вътрешните правила на квакерите при правенето на бизнес:

  • дръж на думата си
  • не влизай в дългове или банкрут
  • грижи се за бизнесите на другите квакери и съветвай собствениците им, когато изглежда да са в беда или да взимат грешни или неетични решения и сам приемай съвети от тях

С напредването на Индустриалната революция и навлизането на хартиените пари те са били посъветвани да не ползват хартиен кредит и предупреждение за това е добавено в съветите.

Квакерските бизнесмени са имали ежемесечни срещи, на които са дискутирали бизнес принципите си, проверявали са дали действията им отговарят на етиката и разбиранията им и, ако след няколко предупреждения те не коригирали посоката на действията си, бивали отлъчвани от Обществото на Приятелите.

Едно от предимствата да си част от квакерското общество е, че младите можели да чиракуват в компаниите на други квакери, черпейки челен опит в управлението на бизнес. Да вземем например химическата компания от Уорингтън „Джоузеф Кросфилд и Синове“ Бащата на Джоузеф Кросфилд, Джордж, започва доста успешен магазинерски бизнес с помощта на квакерските си връзки. Самият Джоузеф Кросфилд е започнал като чирак на собственик на бизнес в Нюкасъл, което след това, в комбинация с добри научни познания му позволява да започне свой собствен бизнес в производството на сапун с начален капитал, осигурен от семейството.

С натрупването на по-солидни богатства се добавят препоръки, предупреждаващи бизнесмените, че натрупването на богатства само за тях самите не е допустимо. Има и правила по отношение на отглеждането на младите богаташи, така че да не бъдат разглезвани и покварени от финансовия успех на родителите си.

Тъй като квакерите не трябва да трупат лично състояние в някои компании от самото начало плановете включват създаването на благотворителни дружества, поправителни домове за малолетни, болници и др. Кадбъри осигуряват образование и здравеопазване за работещите при тях и семействата им. Един от стимулите бизнеса им да бъде успешен е именно знанието, че техните печалби за жизнено-важни за бедните.

С настъпването на Втората световна война пред Кадбъри стои въпроса как най-добре да употребят богатството си предвид обстоятелствата. Едно от решенията е осигуряването на подкрепа и работници за здравните работници във войната.

Изчезването на квакерските бизнеси

Много често квакерските бизнеси са семейни бизнеси, което им позволява да задържат контрола си над предприятието и да има стабилност при осигуряване на работа на следващите поколения. С напредването на 20-ти век малко остават такива, заради предимствата на дружествата с ограничена отговорност, които стават достъпни от 1855-та година нататък.

Според някои, преобразуването им в акционерни дружества постепенно убива уникалния квакерски дух и начин на правене на бизнес на бившите квакерски компании. Размиването на отговорността, излизането на бизнеса извън семейството, стимулите за търсене на моментна печалба вместо дългосрочна визия както и конкурентността на международни гиганти с държавна подкрепа под една или друга форма, вероятно са сред причините днес почти да не можем да отличим типична квакерска компания.

Повечето от оцелелите до днес компании са сменили собствеността си изцяло или частично през годините и въпреки, че и днес има компании, които се опитват да се придържат към квакерските принципи в управлението си, на автора не са известни големи компании, които да могат да се нарекат „квакерски“ в оригиналния смисъл на думата.

Сигурен съм, че съвременните либертарианци, четящи горните редове без съмнение намират сериозни паралели между това как би изглеждала една идеална либертарианска компания и някои от примерите и принципите посочени по-горе. Дали това е възможно в днешната среда на изкривени стимули от всякакъв вид всеки може да провери за себе си.

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0Shares