Капитализмът – ключът към богатството на Рим

В предишните две статии от поредицата Пътят към робството: уроци от Древен Рим разгледахме ключовата роля на куриалите за възхода на Рим, включително за всеизвестните римски пътища и за невероятните сгради, останки от които намираме и до днес. Надникнахме и зад част от причините за бурното развитие на римските градове – обществената организация около практиката на патронажа и културата на даренията, която е свързана с нея.

В тази трета поред статия от поредицата ще отговорим на ключовия въпрос – на какво се е дължало богатството на куриалите. Откъде са се взимали средствата за огромните строителни проекти и пищните фестивали. Дали това са пари, спечелени с кръвопролитие и поробване на „варвари“? Дали са облаги от аристократично потекло? Дали са печалби от корупция, свързана с положението им в обществото или със службите, които са заемали?

Както заглавието подсказва, отговорът на горните въпроси е „не“, но нека разгледаме темата в повече детайл, за да разберем на какво се дължи богатството на Римската Република, а по-късно и Империя.

Първоначалния възход на Рим

Разбира се, няма един единствен фактор, който да е отговорен за стремглавия успех на ранната римска държава, но според доста автори обществената организация е това, което е отличавало младото обединение от по-старите му съседи в Средиземноморието. Бартлет, например, пише ^[2]:

„В началото на трети век пр.н.е. римската икономическа политика започва да се различава все повече и повече от елинския свят, особено Египет. В Гърция и Египет икономическата политика постепенно става силно регулирана, лишавайки хората от възможността да преследват печалба чрез производство и търговия, облага ги с тежки данъци и принуждава работниците в огромни организации където те са не повече от пчели в огромен кошер. Късния Елински период е също характеризиран с постоянни войни, които, заедно с пиратството, затварят морето за търговия. Резултатът, предсказуемо, е стагнация.

Стагнацията води до слабост в държавите в Средиземно море, което отчасти обяснява лекотата, с която Рим успява да разшири териториите си в началото на 3-ти век пр.н.е. Към първи век пр.н.е. Рим е неоспоримият хегемон на Средиземноморието.“

Знаем също, че при борбата на Рим с Картаген за Испания, едно от средствата, с които римляните искат да привлекат иберийците към своята кауза е да им обещаят данъци наполовина на това, което плащат на Картаген.

Ранната римска държава е била абсолютно минимална по бюджет, правомощия и служители. Франк пише за ранните години на Римската Република:

„В ранната Република държавните разходи са нищожни. Малкото магистрати служат без заплати. Да бъдеш избран чрез общо одобрение е достатъчно ласкателно, за да доведе до една година служба без допълнителни награди. Армията също служи гратис: само собственици на земя се свикват на оръжие, а те, предполага се, имат достатъчен интерес да защитават домовете и собствеността си без заплащане. Относно оборудването на тежко въоръжената първа линия и кавалерия – те са били избирани сред по-богатите мъже, които можели да си позволят да се самооборудват. Обща работа като строенето на крепостни стени се е извършвало от армия от граждани като част от задълженията им. Пътища и улици са павирани от земевладелците по общо решение.

Ето защо едва при автокрацията държавата започва да се счита задължена да окуражава образованието, точно както и в днешно време дори най-либералните правителства на Европа отлагат и бавят поемането на такива неполитически отговорности.“

Реално имаме система, в която стимулите са ясни – ако имаш собственост, трябва да я пазиш заедно с останалите. Ако искаш хубав път, баня, храм и т.н. трябва да работиш заедно с останалите за построяването им. Възложителят, строителят, осигуряващият финансирането и ползвателят на услугата, било то сигурност, транспорт, водоснабдяване, забавление и т.н. съвпадат в огромна степен. Липсва авторитарен елемент.

Не само това, ами римляните, колкото и да са пазели местните порядки в много сфери, особено религиозната, са изнасяли своя капитализъм към завладените територии, например Египет. След завладяването му от Александър Македонски, провинцията остава в ръцете на Птолемеите, които я управляват до завладяването ѝ от Рим. Ето какво се случва тогава ^[1]:

„В периода на Птолемеите банките, както и търговията и производството, са били държавен монопол и не са развивали особена дейност. Римското управление освобождава банковия бизнес и множество частни банки изникват в различните градове на Египет.“

Монетарната свобода е налице на цялата територия на римската държава:

„Още повече, в почти всички големи и дори по-малки градове в Империята търговците на дребно, собствениците на барове, ханове, товарни и пътнически лодки, и т.н. издавали собствени пари под формата на токени или жетони.“

Икономическата и фискална свобода започва да се променя това с разрастването на организацията, започнала от Рим, като по времето на размирния период на Сула, Цезар и др. завършил с установяването на принципата, се вижда влошаване на икономическите и данъчни свободи, особено заради изключително лошите практики на събиране на данъците.

Не е ясно доколко това е очерняне на противника и доколко е било реалност, но според някои е имало риск империята да стане авторитарна държава от типа на Египет, ако Марк Антоний е бил победил Октавиан. Според Бартлет ^[2]:

„След убийството на Цезар през 44 г. пр.н.е. неговият осиновен син Октавиан най-накрая слага край на вътрешните борби като побеждава Марк Антоний в битката при Актиум през 31 г. пр.н.е. Победата на Октавиан е в немалка степен заради това, че се обявява за защитник на римската икономическа свобода срещу ориенталския деспотизъм на Египет, представляван от Антоний, който бяга в Египет и се жени за Клеопатра през 36 г. пр.н.е.

Въпреки, че установяването на Римския принципат представлява намаляване на политическата свобода, това води до увеличение на икономическата свобода.“

Краткото изложение отгоре е подкрепено с факти от данъчната политика на Октавиан-Август, които няма да разглеждаме в детайл. С това навлизаме в периода на Римската Империя.

Икономика и данъчна политика в ранната Римска Империя

През 1926 г. Ростовцев пише ^[1]:

“За организацията на търговската дейност в Римската Империя знаем малко. Няма промяна на отношението на централната власт спрямо търговията. Политиката ѝ е била политика на свободна търговия както в първи, така и във втори век. Както беше посочено по-горе, императорите облагали с ниски мита стоките на границите на всички провинции и окуражавали търговците и собствениците на кораби, които са били необходими на държавата, чрез даването на известни привилегии и позволявайки им да се организират в бизнес и професионални организации.

Ето защо в сферата на външната и вътрешната търговия, вътре в и между провинциите, политиката на държавата остава политика на laissez-faire.

(удебеляването от мен)

Също според Ростовцев:

“Икономическата еволюция на проспериращата световна Империя базирана на частна собственост по естествен път клоняла към капитализъм, а най-добрата (т.е. най-безопасна) инвестиция на капитал е в поземлена собственост.”

(удебеляването от мен)

Карантабиас пише за периода първи век и началото на втори век ^[3]:

„Икономическата история на века между Август и Адриан е много подредена. Империята е световна и в мир. Моретата са безопасни за търговците, а военните пътища – добре построени и пазени, минават през всички провинции. Няма възпиращи тарифи или закони, ограничаващи личната инициатива, а държавата няма икономическа политика нито в посока да помага, нито в посока да пречи на бизнеса: хората са свободни да развият своите дадености и да докажат своята компетентност. В краят на века има положителни фискални баланси почти навсякъде, а демонстрацията на богатство в обществени сгради и частни домове става особено пищна при управлението на Адриан.“

Бартлет ^[2] също споделя тази гледна точка, цитирайки Оертел и Уолбанк, а също и Ростовцев:

„Август очевидно е бил привърженик на частната инициатива, частната собственост и свободната търговия (Oertel 1934: 386; Walbank 1969: 23). Данъчната тежест значително се намалява със забраната на данъчното фермерство и урегулирането на данъчното облагане (Rostovtzeff 1957: 48).

Мирът води до съживяване на търговията и занаятите, които допълнително се усилват от инвестициите в добри пътища и пристанища. С изключение на скромните митнически тарифи (около 5%), свободната търговия царува в Империята. Според думите на Майкъл Ростовцев, това е бил период на „почти пълна свобода за търговията и на прекрасни възможности за частна инициатива“ (Rostovtzeff 1957: 54).“

Бартлет цитира Ортел с повече детайл:

„Първи век на нашата ера става свидетел на много високо ниво на икономически просперитет, станал възможен заради изключително благоприятните условия. В рамките на Империята, обхващаща огромни територии, в които цари мир и има сигурни линии на комуникация, е възможно да се появят буржоа с основно икономически интереси, а те поддържат тип икономика, почиваща на старата градска култура, характеризираща се с индивидуализъм и частна инициатива, и която жънела всички ползи, присъщи на такава система. Държавата умишлено окуражавала тази дейност на буржоата, както индиректно чрез държавна защита и либерална икономическа политика, която гарантира свобода на дейността и естествен ръст по линия „laissez faire, laissez aller„, така и директно чрез мерки за окуражаване на икономическата активност.“

Политиките на Август не са били всички в посока по-ниски данъци и повече свобода за търговията. Например, той въвежда 5% данък върху наследството ^[6].

Други данъци, които можем да споменем като съществували по това време са 4%-тен данък от стойността на продажба на роби, 5%-ния данък върху освобождаването на роби (плащан в момента на освобождаването). Преди това е имало 1-1.5% данък върху стойността на продажбите, който обаче е отменен още в първи век пр.н.е.

Както вече говорихме, в доста голяма част от историята римската държава е федерация от градове с местна автономия, затова е важно да се посочи, че в някои от тях дори не е имало имперски данъци. Пример за това можем да видим в Калиновска, която пише за Ефес ^[5]:

„Последващата подкрепа на града за Митридат V, която включва масовото убийство на римски граждани, води до сурово третиране от страна на Сула. Свободния статус на града се отнема. Неговите граждани биват облагани с данък и са принудени да платят голямо обезщетение.“

Друг такъв пример намираме отново в Калиновска, която пише за град Афродизиас, който също е получил статут на свободен град и с това – имунитет от имперски данъци, както и от извънредни взимания от губернатори, императорски служители и войници. Тя допълва:

„Липсата на данъчно облагане в комбинация с продължителен мир спомага за растежа и процъфтяването на града.“

(удебеляване от мен)

Т.е. имаме градове, които изцяло са освободени от имперски данъци по различни причини.

Това е важно, защото означава, че всички градски разходи се финансират и управляват на местно ниво, с всички ползи от това. Както пише Франк ^[4]:

„В ранните дни, когато градът е бил държавата и когато всеки гражданин, който плащал данъци, можел да види ден по ден как общите пари се харчат, никакво зло не можело да продължи дълго.“

(удебеляване от мен)

Ако трябва да обобщим с две думи – имаме относителни гаранции за правото на собственост, малка данъчна тежест, нищожна намеса на държавата в търговията и занаятите и силна местна автономия. Не е точно анархо-капитализъм, но е доста близо до идеала, може би е най-коректно да наречем ситуацията минархо-капитализъм.

Този период съвпада с несъмнения пик на богатството на римската държава. В рамките на периода Империята достига и почти най-голямата си територия (50-70 г.) . Следващите около 200 години територията ѝ остава почти непроменена като площ, след което следва постепенното ѝ намаляване.

Откъде идва богатството на куриалите?

Предвид описаното по-горе и спомената обществена мобилност в предишни статии, не е трудно да заключим, че богатството на по-голямата част от градските първенци е вероятно да се дължи именно на търговията.

Най-обширния аргумент за това намираме при Ростовцев, когото цитирам по-долу.

„Въпросът откъде идва тяхното (на куриалите, бел. прев.) богатство е от особено голям интерес. Богатите хора не могат да се създадат по волята на императорите. Политиката на императорите естествено е да дават на тези хора възможно най-голямо влияние в градските дела. Но тази политика е продиктувана от факта на тяхното съществуване и тяхната обществена важност.

За съжаление нямаме добри трудове, занимаващи се с този проблем. Никой учен не се е заел да събере свидетелства за богатите хора през втори век и за произхода на тяхното богатство, и за типа икономическа дейност, която са упражнявали.

Внимателно проучване на тази тема обещава добри резултати. Нашата информация е относително изобилна. Доколкото мога да преценя от свидетелствата, които съм събрал, основният източник на големите богатства, преди, както и сега, е търговията.

Парите, придобити от търговия биват увеличавани чрез заемането им, основно по ипотеки, и са инвестирани и в земи. Заедно с търговията и пряко-свързаното занимание с транспортна дейност, индустрията е играела роля, но спомагателна, въпреки, че някои богатства несъмнено са събрани по този начин. Развитието на търговията и транспорта през втори век е пълно с интересни неща. Разпознаваме някои стари феномени, разгледани в предходните глави, но заедно с тях откриваме и черти, които са почти непознати през първи век.

Както и преди, и дори в по-голяма степен, римската търговия е световна търговия. […] Но, колкото и да е важна външната търговия за Римската Империя, не тя е източника на богатствата на провинциите. […] Вътрешната за провинциите търговия е основния източник на богатство за големите морски и речни градове в цялата Империя, а тя е почти изцяло търговия със стоки от първа необходимост. (за разлика от търговията с подправки от Индия и с коприна от Азия, например, бел. прев.)

Имаме стотици надписи от втори век, които споменават професията на хората по това време. Много от тях ни дават имената на търговците (mercatores, negotiatores) и дори ни казват точно с какъв тип търговия са се занимавали. Ако премахнем масата от търговци на дребно и вземем само търговците на едро – вносителите и износителите – виждаме, че мнозинството са търгували храни, особено зърно, вино, олио, метали, дървесина, дрехи и съдове.“

(удебеляване от мен)

Или по-накратко:

„Нашето проучване на еволюцията на търговията в Римската Империя в първите векове след новата ера установява, че търговията, и особено външната и между-провинциалната морска търговия осигурява основния източник на богатство в Римската Империя. Повечето от новите богатства се дължат на нея.

Индустрията, притежанието на земя и отдаването на заеми са считани за малко или повече безопасни инвестиции за богатствата, спечелени от търговски начинания. Най-богатите градове на Империята […], градовете в които са живели най-богатите хора на Римския свят, са тези с най-развита търговия и разположени близо до морето или на големи търговски пътища, или са били центъра на оживен речен трафик.

Друг източник на богатство е производството. Стоки, произведени от местни индустрии, особено такива, които не можели да се възпроизведат и имитират другаде, били широко разпространявани в Империята.

[…]

Извън търговията, производството и земеделието […] важен клон на бизнеса е професията на банкерите и частните заемодатели. Кредита и операциите с дълг са били напълно развити в Империята.“

(удебеляване от мен)

Едва ли има хора с базови познания по икономика, които да са изненадани от това, че доброволната размяна на стоки и услуги стои зад най-успешните периоди за римската държава. Поемането на риск, а рисковете по онова време са били много, дори и в мирно време и с относително сигурни морски и сухоземни маршрути, е част от процеса тогава, както и сега.

Множеството изящни и огромни строежи от това време – акведукти, храмове, театри и амфитеатри, стадиони, бани и други са свидетелство за това какво може да се постигне с доброволна, взаимоизгодна размяна и обществена система, стимулираща патронажа и работата за благото на общността.

Това е в контраст с общества, в които вместо доброволна размяна наблюдаваме насилие, принуда и централизиран контрол при което неизбежно всички обедняват докато малкото останали богатства се концентрират в ръцете на насилниците и експлоататорите, близки до или част от тираничната власт.

Резултатите от покварата на обществото в горния смисъл не прощават и на Римската Империя. В следващата статия: „Тоталитарните реформи и упадъка на Римската Империя“ разглеждаме процеса на преход от една капиталистическа организация на обществото към все по-тоталитарни подходи, които в по-скорошно време носят имена като фашизъм, национал-социализъм, интернационален социализъм, комунизъм, прогресивизъм (в САЩ), и други.

Източници:

[1] Rostoftzeff, M. (1923) „The Social And Economic History of the Roman Empire“
[2] Barlett, B. (1994) „How Excessive Government Killed Ancient Rome“
[3] Karantabias, M.A. (2015), „The Struggle Between the Center and the Periphery: Justinian’s Provincial Reforms of the A.D. 530s“
[4] Frank, T. (1920) „An Economic History of Rome“, Johns Hopkins Press
[5] Kalinowski, A.V. (1999) „Patterns of patronage : the politics and ideology of public building in the Eastern Roman Empire, 31 bce-600 ce“
[6] Millar, F. (1986) „Italy and the Roman Empire: Augustus to Constantine“, Phoenix, Vol. 40, No. 3, p: 295-318