Как се създава богатството?

Подсказка: просперитетът изисква свобода.

Бедността все още е сред нас*. Въпреки огромните иновации в земеделието и индустрията, тя упорства. Но защо? Защо някои хора страдат от бедност през целия си живот? Защо други се радват на висок стандарт на живот? Какво прави възможно наличието на прилични, дори удобни условия на живот? Това са въпроси, стари колкото света.

Бедността е естественото състояние на нещата

Обичайното състояние на човечеството през вековете е оцеляване на предела на възможното в състояние на относителна бедност. Богатството е изключение, а не правило. Първият сериозен икономически труд, написан през 1776-та от Адам Смит, е удачно озаглавен „Изследване на Природата и Причините за Богатството на Народите“ (често съкращавано некоректно като „Богатството на Народите“). Съществуването на богатство и просперитет е това, което е било нужно да се изследва и обясни, а не бедността. Поради това икономистите и учените в сферите на обществените науки от Смит насам търсят произхода на богатството. Едно изследване на недостатъците на често срещаните обяснения за наличието на бедност ще ни даде прозрение за истинската причина за наличието на просперитет.

Четири често срещани обяснения за наличието на бедност

1 – Пренаселеност

Едно популярно твърдение гласи, че има бедност заради наличието на прекомерно много хора. Твърди се, че държавите с голямо население като Индия, Бангладеш и Китай са бедни, защото производството им няма как да е достатъчно голямо, за да изхрани, облече и сложи покрив над главите на многомилионното им население. Аргументът продължава с това, че ако лидерите им можеха да убедят хората да практикуват контрол над раждаемостта, то стандартът на живот ще се повиши до прилично ниво.

Това обяснение има недостатъци. То пропуска да отчете размера на територията, която обитава това население. За всяка бедна страна с голямо население като Бангладеш може да се посочат сравнително многолюдните и проспериращи Япония, Южна Корея, Тайван, Нидерландия, Сингапур и Белгия. А сред по-рядко населените държави проспериращите САЩ стоят заедно с най-бедните страни в Африка. Населението, както и плътността му, не обясняват защо някои държави са бедни, а други просперират.

2 – Бедните са мързеливи

Друг познат аргумент е, че бедните са мързеливи хора с нисък интелект и малко на брой природни дадености. Тази линия на разсъждение често приема и расистки окраски. Тя също така е несъвместима с някои прости факти.

Имаме пример с милиони уж по-малко надарени хора, които напускат бедни държави и преуспяват, като правят огромен принос в науката, културата и бизнеса на приютилите ги държави. В „Богатство и бедност“ Джордж Гилдър изучава забележителните постижения на редица ливански семейства в Бъркшир и заключава: „Други имигранти във всеки американски град – кубинци в Маями, португалци в Провидънс и Нюарк, филипинци в Сиатъл, корейци в столицата Вашингтон и Ню Йорк, виетнамци в Лос Анджелис, да не споменаваме и по-новите такива – имат невероятни постижения в търговията почти без помощ от банки или правителства, или от професионалните икономисти.“ Той също така наблюдава, че през седемдесетте „Америка преживява епоха на голяма имиграция, сравнима с притока на ирландци, италианци и евреи през деветнадесети и ранните години на двадесети век. Четиристотин хиляди легални имигранти на година влизат в страната, както и осемстотин хиляди нелегални, и навсякъде те създават работни места.“

Хората от Източна и Западна Германия имат общо потекло и история, а едната държава просперира, докато другата среща сериозни икономически проблеми**. По подобен начин китайците в Хонконг и Тайван се различават по материално благополучие от техните роднини в комунистически Китай. Сравнете Бряг на слоновата кост с техните съседи. Ясно е, че бедните хора като цяло не са по-малко интелигентни, талантливи или мързеливи. Причината за тяхната бедност следва да се търси другаде.

3 – Бедните държави нямат природни ресурси

Според някои анализатори, друга сериозна причина за бедността на определени народи, е че държавите им нямат необходимия тип или количество природни ресурси. Трудно е да се поддържа този аргумент, при положение че много от най-богатите на ресурси държави тънат в бедност, а богатите са по-малко облагодетелствани от наличието на ресурси. Примери за първите може да се видят в повечето държави в Африка и Южна Америка, а сред втората група изпъкват Тайван, Япония и повечето западноевропейски държави. Дори членовете на ОПЕК, богати на петрол, не успяват да изградят стабилна индустриална база и да повишат стандарта на живот на населението си над средните нива. Само наличието на природни ресурси не стига да се обясни наличието на просперитет.

4 – Просперитетът причинява бедност

Едно от най-забележителните обществени вярвания в САЩ днес е, че приходите и високите печалби са незаработени, незаслужени, а обществените помощи са етични и необходими за постигане на „обществена справедливост“. Според този светоглед, богатството се придобива чрез експлоатация или се дължи на късмет и поради това притежанието му е несправедливо. Този светоглед е причина за огромни страдания и бедност. Той причинява повече вреди на бедните от която и да е друга идея, възникнала през последните десетилетия. Той също така допринася за сблъсъците, омразата и завистта, които тровят нашето общество.

На този светоглед почива обяснението, че бедността се корени в просперитета. Колкото и противоречиво да звучи на пръв поглед, това обяснение е може би и най-широкоразпространеното. Според тази теория, създаването и натрупването на богатство от едни, е причината други да са бедни. Според нея, бедността е следствие от неравномерното разпределение на доходите: просперитетът на едни идва на цената на мизерията на други. Приемането на този грешен светоглед води до сблъсък в обществото, при който имащите биват обвинявани за състоянието на нямащите. У първите това поражда чувство на вина, а у последните води до завист и лакомия. Като цяло, той повишава напрежението в обществото.

Това погрешно разбиране произтича от неразбирането както на бедността, така и на богатството. Един преглед на историята и различните култури ясно показва, че бедността е естественото състояние на човечеството. Тя съществува без външни причини, тя просто е. Богатството, от друга страна, е постижение и изисква определени предпоставки. Богатството ще бъде създадено и стандартът на живот ще се повиши, само когато тези необходими предпоставки са налични.

Въпреки това, има известна истина в твърдението, че богатството причинява бедност, поради което не можем да го отхвърлим изцяло. В затворени, колективистки общества, робовладелецът или комунистическият бюрократ действително придобива богатството си за сметка на останалите. Властта на елита идва за сметка на робския пролетариат и се реализира теоретичният модел на общество с нулев сбор, при което увеличаването на парчето за един, прави парчето на друг по-малко. Обаче тази ситуация на нулев сбор (или по-точно на отрицателен сбор) е относима само към системи, основани на робски труд и колективистки икономики. В тези общества робовладелецът или комисарят печелят за сметка на другите. Алчността, когато е подкрепена с насилие, води до това някои да са бедни.

След това уточнение трябва да поясня, че при отворените, състезателни икономически системи богатството и неравномерното разпределение на доходите не причиняват бедност. Мит е, че просперитетът на едни причинява бедност у други. Съединените американски щати редовно сме заклеймявани, защото при по-малко от 5 процента от световното население потребяваме голям процент от световните ресурси. Критиката се основава на грешката да се мисли за една торта. Хората в САЩ не потребяват за сметка на останалите. Това, което потребяваме, трябва или да се произвежда, или да се придобива с доброволна размяна. Не потребяваме стоки и услуги, които просто си съществуват и които ние само взимаме. Потребяваме само това, което произведем, преработим или придобием чрез свободна търговия. В пазарна икономика не можеш да потребяваш, освен ако първо не произведеш или размениш.

Природата на богатството

Адам Смит разбира природата и начина на създаване на богатството: то е резултат от развитието на разделението на труда. Както Смит отбелязва: „Великото множене на производството в различните професии в следствие на разделението на труда е което причинява, при добре устроено общество, всеобщото изобилие, което достига и до най-ниските слоеве на обществото.“ Този пазарен процес е източникът на богатството, тъй като той води до доброволно взаимодействие на свободни хора, преследващи собствените си интереси. Например, човек, специализиращ в механиката, си взаимодейства, вероятно без да знае, с тези, които специализират във физика, химия, метеорология, минно дело, производство на стомана и стотици други професии, за да стане възможно пътуването със самолет до почти всеки голям град в света. Богатството се създава чрез разделението на труда, мирното взаимодействие и свободната размяна – пазарния процес.

Пишейки почти век след Смит, Хърбърт Спенсър също вярно посочва източника на богатството. В „Човекът срещу държавата“ той отбелязва:

Не на държавата дължим многото полезни изобретения от лопатата до телефона; не държавата прави възможна навигацията на дълги разстояния чрез развиването на астрономията; не държавата прави откритията във физиката, химията и другите науки, които ръководят модерните производства; не държавата измисля машините за производство на всякакъв вид тъкани, за превоза на хора и неща от място на място, и обслужването на нашия комфорт по хиляди начини. Сделките в световната търговия, извършвани в офисите на търговци, пътният трафик, изпълващ нашите улици, системата за разпределение на продуктите в търговията на дребно, която ни доставя всичко на ръка разстояние и доставя необходимото за ежедневния ни живот, не са с държавен произход. Всичко това е резултат от действията на граждани, заедно или поотделно.

Пазарният процес е източникът на ново богатство***. Той не разпределя богатство към хората на високи позиции в обществото за сметка на останалите, както се случва в колективистка икономика. Вместо това позволява на нови стоки и услуги да навлязат на пазара. Една свободна пазарна система е система с положителен сбор. Забележителното е, че стандартът на живот се повишава, дори когато населението се увеличава, тъй като сборът на богатството в обществото не е фиксиран. Системите за прехвърляне на богатство, от друга страна, са за сметка на създателите на богатство – работници, бизнесмени, инвеститори и успешни предприемачи.

Обратно на общоприетото схващане, високите доходи и високите печалби са ключови елементи от процеса, генериращ нашия просперитет. Високите доходи и печалби са наградата, която човек получава за това, че служи на останалите. По-точно, печалбите са награда за намаляване на разходите и по-ефективното използване на ограничени ресурси за задоволяване на желанията на потребителите. Като възнаграждава с печалби**** тези, които успешно задоволяват потребителското търсене, свободният пазар максимизира стимулите да се създават ценни стоки и услуги. Като позволява натрупването на богатство, той също стимулира в максимална степен наличния капитал за производство на повече неща. Печалбите насочват капитала там, където има най-голяма нужда от него, за да посрещне потребителското търсене. Дори Самюъл Гомпърс, бащата на Американското работническо движение, признава, че „най-голямото престъпление спрямо работещите хора е предприятие, което не успява да работи на печалба.“

Завистта, ламтежът за чуждото и омразата към богатите са изцяло погрешни. Както Лудвиг фон Мизес изтъква в „Човешкото действие“, „Самият принцип на капиталистическото предприемачество е да осигури необходимото на обикновения човек … В пазарната икономика няма друг начин да придобиеш и запазиш богатство освен като осигуряваш на масите това, което искат, по най-добрия и евтин начин.“ Доказателство за това е успехът на творческия гений Томас Едисън, който изпълнява обещанието си да направи крушката за осветление толкова евтина, че само богатите да могат да си позволят свещи. Както Брайън Съмърс коментира в пролетното издание на „Линкълн ревю“ от 1981-ва: „Вярно е, … че няколко водещи индустриалци трупат големи богатства, но те стават богати чрез масовото производство на стоки и услуги, които повишават стандарта на живот на обикновения човек.“

Просперитетът изисква свобода. Високите доходи и печалби, стимулите да се инвестира и произвежда, влизат в действие стига да не са отнети от управляващите. Причината хората да искат по-високи доходи и печалби не трябва да занимава икономистите. Дали заради ниски или високи страсти, единственият начин да получим повече в условия на свободен пазар, е да служим на другите. Начинът да намалим бедността, е да създадем благоприятна среда за инвестиции и създаване на богатство. В действителност, когато Уилям И. Саймън е министър на финансите, той казва пред Сенатската комисия, че „Ако наистина искате да помогнете на бедните, помогнете на богатите. Те са единствените, които ще инвестират, ще изградят фабрики, ще създадат повече работни места.“ Единствената „помощ“, от която имат нужда богатите, е същата тази свобода, която се полага на всеки човек: свободата да произвежда, да търгува и да разполага със своята собственост по ненасилствен начин. В крайна сметка пазарът е свободен само доколкото е свободно и обществото.

Свободният пазар може да бъде възстановен, а разделението на труда увеличено, само доколкото падат пречките пред спестяването, инвестициите, трупането на богатство и максимизирането на печалбите. От съществено значение е законите, регулиращи или забраняващи извършването на продуктивен труд, да се отменят. Това също ще изисква държавата да извършва по-добре една от ключовите си роли: да защитава правото на всеки гражданин да притежава и разменя собственост. Това основополагащо човешко право е необходимо за създаването на богатство.

Свободният пазар е в интерес на бедните. Алтернативата – системата на обществено подпомагане, е нехуманна. Тя приковава хората в състояние на постоянна бедност, като разрушава възможностите им и забранява различни видове продуктивна работа. Социалната държава окуражава зависимостта, а не разчитането на собствените сили. Получателят на социални помощи се заблуждава, смятайки, че има безплатен обяд. В свободния пазар трябва да дадеш, за да получиш, а в социалната държава схемата е да се опиташ да живееш на гърба на другите.

В заключение

Недоимъкът, и поради това и относителната бедност, са част от природата на света, в който живеем. Исторически, човечеството преживява в състояние, което по днешните стандарти бихме нарекли абсолютна бедност. Това обаче не значи, че бедността трябва да е постоянно явление. Тя може да бъде и е била преодолявана от различни народи през различни исторически моменти. Нашите прадеди, първите заселници на Америка, преодоляват глада, като заменят комуналната си система с икономическа организация с частна собственост. Експериментът проработва. Голям обрат настъпва отново във Великобритания през първата половина на 19-ти век, когато парламентът заменя меркантилизма с политика на свободна търговия. Стандартите на живот се покачват не само за англичаните, а и за безброй хора по света. И, разбира се, имаме доказателството от това, което относителната свобода в тази страна (САЩ, бел.прев.) прави не само за първите заселници, а и за милионите имигранти, които идват по тези брегове, не за да споделят съществуващото материално изобилие, а за да споделят свободата да създадат свое собствено такова. С тази относителна свобода се заражда по-човечно и проспериращо общество.

Вероятно най-ясното описание на заплахата, пред която сме изправени днес, и която винаги ще са изправени свободните хора, е направено от президента Удроу Уилсън. Той отбелязва: „Историята на свободата е история на ограничението на властта на държавата, а не на увеличението ѝ. Когато се противопоставяме на съсредоточаването на власт, ние се противопоставяме на смъртта, тъй като съсредоточаването на власт винаги предшества разрушаването на човешките свободи.“ Този проницателен коментар може лесно да бъде перифразиран, така че да включва понятията за бедност и просперитет, тъй като съсредоточаването на държавната власт и бедността вървят ръка за ръка, така както и човешките свободи и просперитетът също вървят заедно. Независимо от искрено добрите намерения, да се ограничава свободата в името на помагане на бедните, е да се действа разрушително. Творческият начин да се подкрепят нуждаещите се, е да се осигури свобода на хората да преследват интересите си мирно и доброволно. Правейки това, свободните хора ще доведат растяща икономика, безкрайни възможности и траен просперитет.

За автора: Роджър Риъм е председател на Фондацията за Икономическо Образование (Foundation for Economic Education) и президент на Фонд за Американски Науки. Повече от 35 години г-н Риъм работи в сферата на образованието и обществените политики.

Бележки от преводача:

* Вярно както през 1981г, така и в 2021г., макар и в много по-малка степен, отколкото хората преди 50 години биха могли да си представят, благодарение на падането на редица тоталитарни режими и въвеждането на относително свободен пазар в други. Например, процентът хора, живеещи с под 1.90 долара на ден (2011 PPP) е паднал от 42.5% на 9.2% до 2017 година по данни на Световната банка.

** Друг подобен пример, който е още по-ярък днес, отколкото е бил през 1981, е този на Северна и Южна Корея.

*** По дефиниция при една свободна размяна и двете страни си тръгват от сделката с повече, отколкото са имали преди нея, при това без нищо да е добавено към затворената система на купувача и продавача и разменените стоки, услуги и пари. Самият акт на размяна създава богатство.

**** Да се говори за печалбата като за възнаграждение, може да е подвеждащо, тъй като при правенето на печалба „печелещият“ всъщност дава повече стойност, отколкото получава, погледнато от страната на „даващия“. Парадоксално, но гледано от позицията на клиента „печелещият“ всъщност повече дава, отколкото взима, а „даващият“ повече взима, отколкото дава, точно както и обратното. При доброволно взаимодействие и двамата участника реализират печалба, т.е. и двамата са възнаградени. В случая става въпрос за паричната печалба, върху която всички се фокусират за сметка на непаричната печалба на клиента.

Горният материал е превод на статия публикувана на 1-ви август 1981 година с оригинално заглавие „What Causes Wealth?“ с автор Роджър Риъм (Roger Ream). Подзаглавията и форматирането са от преводача. Оригиналът на статията може да намерите на сайта на FEE. Текущият превод се публикува под лиценз Creative Commons Attribution 4.0 Int.