Защита на капитализма от Айн Ранд

Заглавията, които Айн Ранд дава на трите части на „Атлас изправи рамене“, провъзгласяват нейното настояване, че логически противоречия не могат да съществуват. В разрез с това, заглавието на magnum opus на най-големия шарлатан в „Атлас изправи рамене“, Саймън Причът, е „Метафизическите противоречия на Вселената“. Франциско д’Анкония и Хю Акстън обясняват на Дагни Тагарт, че когато някой мисли, че е срещнал противоречие, той трябва да провери предпоставките си и ще открие, че една от тях е грешна (I.9, 7, 10).¹

В това есе ще последвам съвета на д’Анкония и Акстън. Ще покажа, че „Атлас изправи рамене“ е пронизан от фундаментално противоречие, тъй като Ранд не проверява предпоставките си. Тя мисли, че героите, които е създала, са примери за чист, неопетнен капитализъм. Всъщност, героите, които тя създава в „Атлас изправи рамене“, идват от нейното светоусещане, което не само не е капиталистическо, а е антикапиталистическо. Също така ще покажа, че това противоречие е изключително полезно, тъй като то показва защо капитализмът е най-ефективната и хуманна икономическа система, която някога е била прилагана.

Ранд често набляга на важността на светоусещането на даден човек и на изкуството като негов израз (напр. Ранд 1975: 31, 33, 44). Тя определя своето светоусещане и артистично му проявление по най-ясен начин в есето си за Виктор Юго (1975: 153-61). В него тя казва: „Виктор Юго е най-великият романист в световната литература“, тъй като героите му са „раса от гиганти“, които не се занимават с „дребни работи“. „“Грандиозност“ е думата, описваща лайтмотива… на всички романи на Юго, а също и на неговото светоусещане.“

Героите, създадени от Ранд в „Атлас изправи рамене“, идват от нейното светоусещане, което не просто е некапиталистическо, а антикапиталистическо.

В „Атлас изправи рамене“ Ранд създава герои, които въплъщават нейното светоусещане и описва как такива герои биха осъществили героичната си природа, ако се занимаваха с икономически дейности. Тя счита, че сборът от техните икономически дейности и взаимодействия дава шаблон за това как би изглеждал капитализмът тип laissez-faire. Тя бърка. Когато героите, които въплъщават нейното светоусещане, се занимават с икономически дейности, те действат като комунистически администратори, а не като капиталистически бизнесмени.²

Перифразирайки Ранд: „Грандиозност е думата, описваща“ светоусещането на Комунистическите икономики. Те не се занимават с „дребни работи“. През 1980-те, когато икономиката на СССР се разпада, тя произвежда 1.5 до 2 пъти повече стомана и цимент от САЩ и генерира повече електричество; също така има и 2.5 пъти повече машинни инструменти. Копчета, щипки за пране, биберони и термометри обаче винаги са изключително трудни за набавяне в Съветския съюз (Shmelev and Popov 1989: 82, 132, 144). Тоалетна хартия и тоалетни седалки са такива редки и ценни стоки, че когато МакДоналдс отварят ресторант в Москва през 1990, неговите служители е трябвало да пазят тоалетните, за да не крадат клиентите тоалетната хартия и седалките (Goldman 1991: 166). Героичната икономика на СССР също така не осигурява противозачатъчни средства или каквито и да е ръководства за предпазване от бременност. В резултат, жените в СССР имат средно по четири законни аборта в рамките на живота си, като това число е по-високо в немюсюлманските региони на Съюза. Също така се правят и голямо количество нелегални аборти. Упойващи вещества за медицински операции можело да се получат само срещу големи подкупи (Feshbah and Friendly 1992: 208-9).

В романа на Ранд „Изворът“ злодеят Елсуърт Тухи напълно разрушава душата на Катрин Хесли, а видимият израз на нейната поквара е, че устата ѝ се приспособява да издава заповеди, „не големи заповеди или жестоки заповеди; просто злобни малки такива – за водопроводните тръби и дезинфектантите“ (IV.10). Тухи я превръща в обратното на Комунист. Комунистите раздават големи, жестоки заповеди и не се интересуват от маловажни неща. Героите в „Атлас изправи рамене“ са героични защото точно като Комунистически бюрократи, произвеждат и поддържат впечатляващи продукти, а не маловажни такива. Би било невъобразимо герой на Ранд да бъде производител на дреболии като памперси, дамски тампони или противозачатъчни средства. Но тези характерни за 20-ти век изобретения подобряват неизмеримо много качеството на живот като освобождават хората от нуждата да се занимават излишно много с животинските аспекти на съществуването си.

Би било немислимо за герой на Ранд да бъде производител на памперси, тампони, или противозачатъчни средства.

Повечето услуги биха попаднали в категорията „маловажни“ занимания. Героичната мания на Комунистите за производството води до това да се пренебрегнат услугите, които, с малко изключения, те дори не включват в изчисленията на статистиката за брутния вътрешен продукт. В действителност, Марксистите винаги използват термина „средствата за производството“ като синоним за „икономиката“. В модерните капиталистически държави повечето бизнеси предлагат услуги. С едно изключение, което ще разгледам по-долу, единствената услуга, предлагана от герой в „Атлас изправи рамене“ е осигуряването на железопътен превоз. Това очевидно не е „дребно“ занимание и е една от малкото услуги, включени в статистиката за БВП на СССР (тегло товар умножено по километри изминат път).

В допълнение, Ранд игнорира всички услуги в своето описание на историята (1963: 10-57) като битка между Атила и Шамана и техния антипод – Производителя. И наистина, нейната практика да използва „индустриалец“ като синоним за бизнесмен изключва бизнесмени, които произвеждат „маловажни“ продукти, както и тези, предлагащи услуги. В дългата си реч в „Атлас изправи рамене“ Джон Голт (т.е. Айн Ранд) казва: „Производителността е вашето приемане на морала … продуктивната работа е непрекъснат процес на придобиване на знания и оформяне на материята във вид, съответстващ на собствените цели, процес на трансформиране на идеите във физическа форма, на преустройване на земята, което отговаря на собствените ценности;“ и „индустриалците, покорителите на материята“ „са произвели всички чудеса в краткото лято на човечеството“ (III.7).

Вярно е, че великият философ Хю Акстън притежава ресторант и готви храната там с необикновено умение, правейки „най-добрата готвена храна, която тя [Дагни] някога беше опитвала“ (I.10). Обаче Ранд не оставя този факт да повлияе на виждането ѝ за продуктивна работа, когато Голт казва на Дагни: „Ние взимаме само най-низшите работи и произвеждаме чрез усилията на мускулите си“ (III.1).³

В своята кратка история „Най-простото нещо на света“ (1975: 173-85), Ранд описва писател-фантаст, който не може да изкарва прехраната си, защото има същото светоусещане като Ранд. Писателят решава, че трябва да създаде история, която ще се продава: „проста, човешка история“, която е съставена от „противни, скучни хора“. „Не трябва да има никакъв смисъл“, а героите ѝ трябва да са маловажни, защото „маловажните хора са безопасни“. Обаче не може да напише такава история. Всеки път, когато опита, светоусещането му проваля съзнателните му усилия и започва да пише история за герои. Причината, както обяснява Ранд в увода, е, че неговото „светоусещане направлява …. и ръководи творческото му въображение“. За да илюстрира това, той започва да пише „история за милионер на средна възраст, който се опитва да съблазни бедно, младо, работещо момиче“. Той е „голям магнат, който притежава много магазини за стоки с намалени цени“. Но авторът не може да напише историята. Развивайки историята в ума си, светоусещането му го кара да забрави за момичето и да преобрази злодея в герой. Като част от преобразяването, той си казва „по дяволите с магазините за стоки с намалени цени!“. Героят сега строи кораби, защото е воден от „дълбоко посвещение на цел“. Той е движен от „велика жизнена енергия … самият принцип на съзиданието. Той е, който прави всичко в света. Язовири и небостъргачи и трансатлантически кабели.“ „Той иска да работи, не да прави пари, просто да работи, просто да се бори“ (ударението е добавено). И така, автор със светоусещане като на Айн Ранд не би могъл да направи героя на своя разказ собственик на магазини, независимо колко успешен може да е той; нито дори Сам Уолтън, който основава Уолмарт и го издига до компанията с най-големи приходи в света.

Тъй като Съветите имат същото светоусещане като автора на тази кратка история (т.е. същото като на Ранд), те са изключително горди от хидроелектрическите язовири, които са построили, а техните магазини за търговия на дребно са изключително неефективни. В Съветския съюз, хората трябвало да чакат на дълги опашки за всякакъв вид покупки. Ако някой имал свободно време, той се нареждал на опашка да купи нещо, което не му е било нужно, за да го размени с някого, който е чакал на друга опашка да купи нещо друго. Когато МакДоналдс отваря първия си ресторант в Москва, поставя рекорди по клиенти: 40,000 до 50,000 на ден, дори когато храната струва двойно на тази в държавните кафетерии. Имал двадесет и седем касови апарата. В Комунистическите държави, дължината на опашката показва колко е ценна стоката в нейния край. И така, МакДоналдс трябвало да имат разпоредители, които да казват на клиентите да не се нареждат на най-дългата опашка (Goldman 1991: 166-7; Blackman 1990).

Откриването на първия МакДоналдс – събитие което, повече от всяко друго, отбелязва края на Комунизма, показва и друг сериозен проблем с Комунистически-Обективистките идеали. Малка обява в Съветски вестник привлича 27,000 кандидати за работа като касиери, въпреки, че очакваната заплата е средна по Съветските стандарти. Обучението им е толкова успешно, че клиентите не можели да повярват, че касиерите са руснаци, израснали в Русия (Blackman 1990; Goldman 1991: 166-7).

Автор със светоусещането на Ранд не може да направи героя в своите творби собственик на магазин, независимо колко успешен може да е той.

Ранд използва „продавач в хранителен магазин“ за да опише антитезата на своя идеал (1964: viii; 1975: 84). В своя първи роман, „Ние Живите“, когато героинята Кира вижда бъдещия си любовник Лео за първи път, тя отбелязва, че „неговата уста … е като на древен вожд, който можел да нарежда на хората да умрат, а очите му могат да гледат как това се случва“. Обаче Лео казва на Кира с горчив хумор: „Аз изобщо не съм такъв, какъвто си мислиш. Винаги съм искал да бъда Съветски продавач, който продава сапун и се усмихва на клиентите“ (I.4). За пореден път Ранд разменя местата на Комунизма и капитализма. Хората, които заповядват на други да умрат и гледат спокойно как те умират, са характерни за Комунизма. Усмихващите се продавачи, продаващи ежедневни продукти, са характерни за капитализма.

Докато Натаниъл Брандън е официален експерт по психология на Обективистите, той пише: „Продуктивната работа е процесът, чрез който човек получава усещане за контрол над живота си, което е необходимо условие за това да може да се наслаждава в пълнота на другите достъпни му ценности … Продуктивни … постижения водят до гордост.“ (Self-Esteem: Part IV, „The Objectivist, June 1967). Брандън, както сам по-късно осъзнава, преувеличава. Но преувеличава истина. Усещането за контрол над собствения си живот и гордостта от продуктивни постижения със сигурност са чудесни чувства. Те могат да произтичат пряко от типа работа, вършена от Комунистически администратори и от героите в романите на Ранд, особено ако, като Хауърд Роурк, те имат некапиталистическо безразличие към парите и приемат само тези проекти, които им харесват. Обаче чувство на контрол на собствения живот и гордост от постиженията не произтичат пряко от типа работа, която извършват повечето хора в капиталистическо общество: продавачи, счетоводители, застрахователни брокери, банкови чиновници и производители на „маловажни“ продукти като щипки за пране и бельо.

Хората, които могат да заповядат на другите да умрат и да ги гледат спокойно как го правят, са характерни за Комунизма. Усмихващи се продавачи, които продават не особено впечатляващи продукти, са характерни за капитализма.

Почти всички читатели на романите на Ранд, дори тези, които не са съгласни с нейната философия, признават, че тя е страхотен романист. Но дори и с нейния талант тя не успява да направи затаяващ дъха и вдъхновяващ роман за работата, която се извършва при характерните за капитализма професии, професии, които не съществуват в Комунистическите държави като рекламата и агентите по недвижима собственост. Всъщност, първите професионални стъпки на противния Уесли Моуч са в рекламата (Атлас II.6).

Нека разгледаме накратко романист, който според Ранд (1975: 119) е най-добрият от натуралистите: Синклер Люис. Когато Люис иска да пише романи за възхитителни главни герои, той ги прави учен-изследовател (Мартин Ароусмит) и президент на автомобилна компания (Сам Додсуърт), който започва кариерата си като подуправител по производството. Когато Люис иска жалък протагонист, го прави агент по недвижими имоти (Джордж Бабит). Бабит, както и Додсуърт, е успешен в работата си. Но Люис казва в първата глава, че Бабит „не произвежда нищо конкретно, нито масло, нито обувки, нито поезия;“ и че той „не харесва мъчителната работа в бизнеса с недвижими имоти, недолюбва семейството си и не харесва себе си заради това, че не ги харесва.“

Дискусията до този момент очертава ключова полза от любовта към парите. Тя води хората към професионални занимания, които те може и да не намират за интересни или вдъхновяващи, но които са нужни на обществото. Тя оказва постоянен натиск върху собствениците на бизнеси да осигуряват това, което хората искат, а не това, което им харесва да правят.

Във всичките романи на Ранд, само един собственик на бизнес въплъщава изцяло капиталистическия дух. Това е медийният магнат Гейл Уайнанд в „Изворът“, който става невероятно богат чрез себеотричаща служба в полза на обществото, като му осигурява това, което иска: нискоинтелигентен, сантиментален и сензационен вестник. Както сам казва (IV.11), той е водил живот на „себеотрицание в абсолютния смисъл“. Той „изтрива [своето] его от съществуването“, като следва принципа „Осигури най-голямото удоволствие на най-големия брой хора“. Според Ранд обаче Уайнанд е извършил най-ужасния грях в нейната морална вселена: предал е себе си.

Натаниъл Тагарт в „Атлас изправи рамене“ е обратната страна на Уайнанд и би трябвало да бъде архетипният капиталист. Както Дагни си спомня (I.8): „Той казваше, че завижда само на един от конкурентите си – този, който казвал „Обществото да върви по дяволите!““. Нищо не може да бъде по-отдалечено от движещото успешните собственици на бизнеси в капиталистическо общество. Това е принципът на главата на производствена единица в Комунистическа икономика, който изпитва опиянение и гордост от производствени постижения без оглед на това дали осигурява на обществото това, от което има нужда.

Историята на Ранд „Най-простото нещо на света“ е чудесен пример за това. Тя предполага, че автор със светоусещането на Ранд не може да не създаде главен герой, който да не работи за пари и поради това избира да строи кораби вместо магазини за стоки с отстъпка от цената. Този контраст е фактически правилен. Никой, мотивиран от пари, не би избрал строенето на кораби като бизнес кариера, тъй като в икономически напредналите държави строителите на кораби могат да останат в бизнеса само чрез защитни мита и/или държавни субсидии. Но със сигурност би се замислил за бизнеса с магазините, тъй като те са най-печелившият (т.е. общественополезен) клон на търговията на дребно.

Икономическата роля на парите да ръководят участниците в икономиката към това да осигуряват обществото с това, от което има нужда, е свързана с похвалното морално качество на свободния пазар. Той е напълно демократичен и ненасилствен; никой не може да се намесва с това как другите си харчат парите. В своето есе „Какво е капитализъм?“ (1967: 17, 20) Ранд показва, че тя е била напълно наясно с това основополагащо качество на капитализма (наклоненият шрифт е от Ранд):

„Творбите на Виктор Юго са обективно с неизмеримо по-висока стойност от списанията за истински изповеди. Но ако интелектуалният потенциал на даден човек едва успява да се наслади на изповедите, няма причина мижавите му доходи, резултатът от неговите усилия, да бъдат похарчени за книги, които не може да прочете.

Племенната логика е срещу този принцип … с въпрос като „Защо Елвис Пресли трябва да прави повече пари от Айнщайн?“. Отговорът е: защото хората работят, за да се издържат и да се наслаждават на живота си. Ако много хора намират стойност в Елвис Пресли, те са в правото си да похарчат собствените си пари за свое удоволствие.“

Именно хора като Гейл Уайнанд осигуряват списания с изповеди и компактдискове с музиката на Елвис Пресли.

Тук много читатели ще кажат, че Ранд оценява стойността на парите. Тя приключва „Атлас изправи рамене“ с това как героят на романа описва доларовия знак в космоса, направил е герба на Атлантида, нейната запазена марка златен долар, а и самата тя често носи златен доларов знак на дрехата си.

И въпреки това в „Изворът“ Тухи пита Питър Кийтинг за Роурк (II.4): „Обича ли пари?“ и Кийтинг отговаря „Не“. Но дълго преди тази сцена читателят е научил, че необичайното безразличие към парите на Роурк е една от основните му характеристики, които го превръщат в герой на романа. И наистина, в „Най-простото нещо на света“ Ранд приема, че автор с нейното светоусещане трябва да пише само за герои и да не го е грижа за пари.

В „Атлас изправи рамене“ героите на Ранд понякога казват, че тяхната цел е да правят пари. В началото на железопътната линия „Джон Голт“, която е без съмнение най-голямото постижение и на Дагни, и на Ханк Риърдън (I.8), един репортер я пита за „нейния мотив да изгради тази линия“. Тя отговаря: „печалбата, която очаквам да направя“. Друг репортер я предупреждава: „Грешно е да се казва това“. Но тя го повтаря. Въпреки това, преди да започне пътуването си, Дагни поглежда тълпата, която се е събрала и забелязва, че те са там, не защото очакват да направят печалба, а „защото гледката на постижение е най-големият подарък, който човек може да направи на друг човек“. Описанието на пътуването по линията „Джон Голт“ е най-живописно написаната художествена литература, за която мога да се сетя; а аз съм прочел огромно количество художествена литература на древногръцки, латински, английски и френски. За Дагни „Това беше най-великото усещане в цялото съществуване; не да вярва, а да знае.“ „Тя почувства порив на емоция, която не може да сдържи, все едно нещо избликва напред.“ А какво да кажем за машинистите? Всеки от тях доброволно е дошъл да управлява влака, въпреки сериозните предупреждения за опасност. Със сигурност не са движени от желанието за пари.

Поне в техните икономически взаимодействия парите би трябвало да са основна грижа за героите в роман, който завършва със знака на долара, изписан във въздуха. В Част Първа, Глава Първа, паразитиращият брат на Дагни, Джеймс, ѝ казва: „Не харесвам Ханк Риърдън.“ Дагни отговаря: „Аз го харесвам. Но какво значение има, така или иначе? Имаме нужда от релси и той е единственият, който може да ни ги осигури.“ Джеймс Тагарт, в типичен за него стил, отговаря: „Нямаш идея за човешкия елемент.“ Този диалог изкристализира капиталистическите и некапиталистическите светогледи.

И въпреки това икономическите решения на героите в „Атлас изправи рамене“ непрекъснато се движат от човешкия елемент. Това е вярно дори за един от главните герои в „Атлас изправи рамене“, който е чист капиталист – Мидас Мълиган. Той казва, че се е присъединил към стачката заради видение, в което „видях светлото лице и очите на младия Риърдън …. лежащ в основата на олтар … и стоящ на олтара е Лий Хънсакър, с очи пълни със слуз“ (III.1). В Част Втора, Глава Трета, Франсиско пита Риърдън: искаше ли железопътните релси, които произведе за линията „Джон Голт“ да се използват от равните на теб като Елис Уаят, и от хора като Еди Уилърс, който не е равен на теб по способности, но който има „равен на твоя морален интегритет“ и „возейки се на твоя железен път ти благодари наум?“. Риърдън отговаря положително. Франсиско след това пита: „Искаше ли да я видиш използвана от оплакващи се мазници?“ и Риърдън отговаря: „По-скоро бих я взривил.“ Франсиско след това обяснява, че под „оплакващи се мазници“ има предвид „всеки човек, който счита, че има право над резултата от чужди усилия, дори и да е само едно пени.“ Никаква икономика, нито социалистическа, нито капиталистическа, не може да работи и ден, ако производителите действаха по този начин. В Част Втора, Глава Десета, Дагни казва, че Натаниъл Тагарт, който би трябвало да е архетипният капиталист, „не би могъл да работи с хора като тези за пътници. Нямаше да може да ръководи железницата за тях.“ Но никой оператор на железопътна линия, дори и в социалистическа икономика, не може да взима предвид моралните качества на своите пътници, или каквито и да е други съображения извън това дали си плащат таксата за пътуването.

Ще завърша с едно от най-често цитираните обяснения за това защо пазарът е най-ефективният начин да се осигури на хората това, което искат. То е от Адам Смит, в Книга Първа, Глава Втора от „Богатството на народите“: „Не на добродетелността на месаря, пивоваря, или пекаря разчитаме за нашата вечеря, а на техния собствен личен интерес. Ние се оставяме … на тяхната любов към самите себе си.“ Месари, пивовари и пекари са с много нисък приоритет в Комунистическите държави. Когато МакДоналдс открива първия си ресторант в Москва, се налага да обучава месарите си (Goldman 1991: 166). Също така немислимо е за герой на Айн Ранд да бъде месар, пивовар или пекар. Личният интерес и любовта към себе си, които карат хората да стават месари, пивовари и пекари и да извършват тези професии добре, са напълно различни от героичната любов към себе си на героите на Ранд. То е негероично желание да издържат себе си и семействата си в комфорт и сигурност.

В своето есе „Какво е капитализъм?“ Айн Ранд показва, че тя разбира също толкова добре, колкото и Смит, защо любовта към парите води до чудесни обществени ползи. В своята художествена литература обаче нейното антикапиталистическо светоусещане изтрива това знание.

Оригиналното заглавие на статията е „Defending Capitalism against Ayn Rand“ и е публикувана в LibertyUnbound.com. Преводът е направен с любезното съгласие на автора Стивън Фарън (Steven Farron). Удебелените части от текста са удебелени от преводача.

Ако ви е харесала статията, вероятно ще ви хареса и нейното своеобразно продължение: Ayn Rand’s Totalitarian Sense of Life

Бележки под линия

1. Пасажите в романите на Ранд са цитирани по част от романа, в която се срещат и главата в тази част. Не се цитират номера на страници, тъй като има много издания и всяко е с различно страниране.
2. Пиша „Комунизъм“ с главно „К“, за да посоча член на Марксистко-Ленинстка Комунистическа Партия. Много хора са за комунистическо общество (с малко „к“), започвайки с първите две запазени идеи за идеалното общество: „Държавата“ на Платон и „Жените в Народното събрание“ на Аристофан, и двете от 4-ти век пр.н.е.
3. Няколко от героите предлагат услуги в Долината на Голт. Но тези занимания са само временни докато се върнат в света и използват своите таланти отново за истинска работа.

Библиография

Blackman, Ann 1990: “Moscow’s Big Mak Attack.” Time (February 5).
Feshbach, Murray and Friendly, Alfred Jr. 1992: Ecocide in the USSR: Health and Nature under Siege. London: Aurum Press.
Goldman, Marshall 1991: What Went Wrong with Perestroika. New York: W.W. Norton & Company.
Rand, Ayn 1963: For the New Intellectual. New York: Signet.
Rand, Ayn 1964: The Virtue of Selfishness. New York: Signet.
Rand, Ayn 1967: Capitalism: The Unknown Ideal. New York: Signet.
Rand, Ayn 1975: The Romantic Manifesto, revised edition. New York: Signet.
Shmelev, Nikolai and Popov, Vladimir 1989: The Turning Point: Revitalizing the Soviet Economy, translated by Michele A. Berdy. New York: Doubleday.