Културата на дарения и патронаж в Древен Рим

В тази статия от поредицата Пътят към робството: уроци от Древен Рим ще разгледаме културата на патронаж и на дарения за благото на общността, които са ключови за разбирането на успехите на Римската Република, след това на Римската Империя. Във финалните статии от поредицата ще видим как разрушаването на тази култура предшества залеза на империята. Но да не избързваме…

Патронажът в Древен Рим

Културата на патронажа е ключова за разбиране на приноса на куриалите – градските първенци, за техните градове. Те са и гръбнака на Римската Република, а след това и на Римската Империя в нейния най-голям възход (вижте статията „Куриалите – Гръбнакът на Древен Рим“).

Както пише Калиновска ^[1]:

„Дионисий от Халикарнас, чието произведение Roman Antiquities съдържа единствения оцелял общ очерк на отношенията патрон-клиент в Рим, пише, че Римското господство над света не се дължи на късмет, а е резултат от отличните институции съградени от Ромул, най-важната от които е патронажа. Цицерон спори в De Officiis че взаимопомощта сред хората е ключа за поддържането на цивилизацията

[…]

Същото ударение върху сплотяващата важност на реципрочното даване можем да намери и при Сенека, чиято De Beneficiiis е написана като „дискусия за ползите и правилата за практика, която е основната връзка в човешкото общество““

(удебеляване от мен)

С две думи, патрон се нарича човек със завидно обществено и финансово положение, който поема под опеката си един или повече клиенти. Думата „патрон“ произлиза от pater, баща, съответно бихме превели като покровител или настойник.

Калиновска дава следното определение за патронаж:

“патронаж – реципрочна, некомерсиална размяна на стоки или услуги между хора с различно обществено положение”

Според нея разглеждането на даренията на обществени сгради от богати градски първенци на населението на града има най-голям смисъл, ако се разглежда в рамката на съществуващата система на патронаж, макар и в един малко по-широк от класическия смисъл. Нека видим защо.

Културата на дарения в Римската Република и Империя

Както обсъдихме нашироко в статията ни за куриалите, дарителската им дейност е ключова за просперитета на градовете в Древен Рим.

Следва да се запитаме какво е мотивирало тази фантастична дарителска дейност. Калиновска дава част от отговора още в увода си:

“Както тези глави ще покажат, строителството на обществени сгради е било важна част от идеологията на патроните от елита на Източната Римска Империя и ключов елемент за тяхното самосъхранение. Изграждането на обществени сгради е също ключов елемент от местната политика и от огромна важност за членовете на местния елит, които са търсели начин да напреднат в кариерата си и да защитят интересите си.“

И допълва:

„Римляните вярвали, че престиж от най-висша степен се постига чрез даване на другите на това, което искат.“

Друг стимул според нея е, че:

„…много римляни виждали сградите като ключови елементи за създаването на слава (gloria) в този живот и за осигуряване на паметта си (memoria) в следващия.”

Някой ще каже, че римляните са правили тези огромни дарения само, за да получат политическа изгода, или да защитят интересите си. Това обаче се оспорва от автори като Вейн, цитиран от Калиновска така:

„В разрез с горепосочените автори, Вейн отхвърля идеята че практиката на безкористно даряване, практикувано като „класов интерес“, е било политическо в смисъла на подкупване на масите или на разпределяне на богатство с цел успокояване на обществено напрежение. Първенците не са извършвали дарения, за да защитят политическата си власт, имуществото си, или капитала си, тъй като това е била задачата на императора и неговите армии.“ Но ако не са подтикнати от политически интереси, откъде идва импулса за даряване?

Отговорът на Вейн е, че юргетизма произтича от „тенденция при индивиди и групи да реализират потенциала си, заедно с тенденцията да изразяват превъзходството си“. Вейн свързва това с коментарите на Аристотел за етичната добродетел на „magnificence“ – готовността да плащаш за общи блага, която само богатите могат да имат, тъй като само те разполагат с ресурсите да покрият необходимите разходи. Поради това, юргетизмът е било вид гордост, която води до осигуряването на ползи за всички.

Вейн продължава с анализа си и според Калиновска посочва три ключови елемента в съзнанието на куриалите:

„Един от тях е гражданската гордост, която произтича от това, че действайки като магистрати и съветници, първенците се чувстват лично отговорни за града и оттам са особено чувствителни към благополучието му. Ако на града липсва нещо, било то сграда или фестивал, тази липса се отразявала върху тях. Патриотизмът подтиквал първенците да осигуряват на града необходимата инфраструктура и лукс.“

[…] друг е измерването на своето „големство“ като индивиди според размера на даренията им. Оттук произтича и изключителното внимание отделено в паметните плочи на всяка похарчена драхма, всеки даден банкет в името на града се записва внимателно. Третият фактор, мотивиращ видните хора е желанието да бъдат запомнени, тъй като и в Елинския и в Римския период много дарители искали паметта за тях да живее след смъртта им като даравят пари на градовете си за осигуряване на образование, за олио за гимназиума, или като създават фондации за даване на банкети, жертвоприношения и фестивали в тяхна чест.“

[…] Банкетите и фестивалите не са давани от богатите с цел да омилостивяват хората. Обратното, те са били начин отделния първенец да изрази своите добродетели и моралното си превъзходство пред останалите граждани.“

Материалната размяна в която и да е посока обаче не следвало да бъде фундаментална за отношенията патрон-клиент:

„И Цицерон и Сенека осигуряват много свитеделства в подкрепа на тезата на Вейн че патронажа е бил основно идеологически диалог, касаещ неща като морален дълг, проява на морал и идентичност, а не толкова за материални неща.“

Това обаче е идеал, който едва ли е бил постигнат на практика. Реално в повечето случаи патроните са дарявали своите клиенти с цел да получат политическа подкрепа и по този начин защита за интересите си (например срещу посегателства върху собствеността им от страна на други влиятелни хора в империята).

Отношенията са определено асиметрични в материално отношение, когато говорим за даряването на сгради, а и не само:

„Само богатите могат да си позволят да осигурят скъпи сгради на общността, която не може да им отвърне с дарове с равностойна цена. Размяната е некомерсиална в този смисъл на думата. Нито времето, нито вида отплата са предварително уточнени.“

Разбира се, това не означава, че не е имало облаги за патроните от техните дарения за града:

„Но както нашата дискусия за реципрочността подсказва, патроните получават известна компенсация за сградите. Първо, имаме моменталната полза от повишеното обществено положение, тъй като давайки, патронът показва своя патриотизъм, чест, и чувство за обществен дълг.

Второ, патронът печелел благоразположението на хората. Със сигурност много хора имали добра причина да са благодарни: благодарение на патроните се павират улици и се строят акведукти, бани и колонади. Градът като цяло можел да се гордее, че се доближава до класическия идеал за град. И по-важно, всеки жител на града можел да се ползва от тези сгради всеки ден.“

Обществените сгради са били особено важни за бедните прослойки в римските градове, които иначе са живеели в не особено добри условия. Това е бил начина те да имат достъп до течаща вода и отворени пространства за почивка.

Трето, но не на последно място, е публичното признание и слава, които получава патрона.

Пак според Калиновска:

„Тъй като скромността забранявала на патрона сам да оповестява даровете си, задача на получателя е била да разнесе новината. Всъщност една от най-важните задачи на получателя била да направи дарението възможно най-публично: „Нека да покажем колко сме благодарни за благословията, която се е изляла върху нас като излеем своите чувстват и да ги изкажем не само пред дарителя ни, а и навсякъде.“

За патроните е било важно да участват в градската политика:

„… финансовата и административна автономия на града, заедно динамичността на градската политика изглежда са подтиквали членовете на местния елит да учавстват в състезанието за служби и почести като осигуряват на града разнообразни сгради.“

(удебеляване от мен)

Тези три причини обаче не изчерпват темата за мотивацията за даренията от патроните под формата на сгради:

Нашата дискусия обаче показва, че освен чисто политическата мотивация е била налична и идеолгическа мотивация за даренията на публични сгради.

Сградите не са дарявани от чисто цинични подбуди или само за да се повиши нечий статус в очите на другите, но и като лично изразяване добродетели, чест и идентичност. В степента, в която тези неща са обвързани с класата, на даренията на сгради може да се гледа и като на израз на класови стойности и като подтик към другите първенци да поемат моралния дълг, идващ с позицията им.

Това, че даряването на сгради не е чисто политически акт може да се види най-ясно от употребата на сгради и надписи по тях, с които да се запази паметта за величието на патрона в бъдещето, далеч след изчезването на всякакви възможни политически ползи.

Ако трябва да обобщим, изглежда, че начинът да получиш признание, статус и влияние в обществото на Древен Рим е било да даваш. От собствения си джоб. На собствен риск, без да очакваш конкретна отплата. Това е бил и начинът да те запомнят с добро.

Предимството на този начин на обществена организация е в личните връзки, които се изграждат между патрон и клиент. Друг важен фактор за добрата работа на системата е спазването на принципа, че първо трябва да дадеш, за да получиш. Патронажа създава взаимна зависимост между богатите и хората с незавидно положение на доброволни начала.

Борбата на патроните за клиенти от една страна, и стремежа на бъдещия клиент да си намери възможно най-добрия патрон, от друга, води до това и двете групи да са доволни от взаимодействието си. Всяка от тях става по-богата в следствие на доброволната размяна на блага, която всяка от другите страни иска да получи на дадена цена, точно както става и в търговията.

А какво е положението в днешните „просветлени“ демокрации?

Съвременни паралели

Виждаме, че за разлика от днес, когато за много хора висша ценност е какъв автомобил управляват, колко яхти имат и колко често ходят на скъпи почивки, в Древен Рим ценността на човека се е мерела по това какво е направил за общността. Виждаме също, че противно на християнската етика за скромност в даренията, доста от тях са изключително публични, макар че обикновено клиентът дава публичност на дарението, а не патрона.

Трябва да се отбележи, че дори да приемем възможно най-циничната позиция по темата за даренията в Древен Рим и да ги приравним до днешното купуване на гласове било пряко с пари, било непряко – с кебапчета и безплатни концерти, нещата пак карат Римската Империя да изглежда като далеч по-цивилизовано място от днешния свят.

Реално купуването в днешно време става не толкова с пряко заплащане, колкото чрез начина на разпределяне на иззетите средства от частта от населението, които са нетни данъкоплатци – информираното ми предположение е, че това са не повече от 20% от всички хора. Начините за изземване са също толкова много и разнообразни (насилствено взимане чрез данъци, такси и глоби, обезценяване на валутата, дълг в името на неродените, конфискации) колкото и начините за даване на подкупа (всякакъв вид обществени услуги и инфраструктура, помощи от всякакъв вид, данъчни отстъпки, назначаване на синекурни позиции).

Причината днес ситуацията да е много по-варварска, непочтена и да води до такива катастрофални резултати е, че съвременните „патрони“ не вадят парите от собствения си джоб, а вместо това бъркат за тях в чужди джобове и то в бъдеще време, посягайки на най-беззащитните сред нас. Разбира се, говоря за държавните заеми, взимани като се залага бъдещата производителност на хора, много от които още не са родени.

В някакъв смисъл се върти търговия с живота на неродените, което няма как да не отврати всеки почтен човек. Също така за тях няма почти никакъв риск, тъй като ако няма кой да клъвне на схемата им, те не губят нищо освен времето и нищожните ресурси, инвестирани в кампанията им.

Ако се чудите защо в много съвременни държави и конкретно в България частното дарителство е нищожно по размер, защо на богатите не им пука за инфраструктурата от всякакъв тип, за публичните сгради, за изкуствата и т.н. то е заради системата. Това няма да се промени докато системата позволява и поощрява завземането на плодовете на труда на други хора по неморален начин и без да инвестират съответните ресурси.

При тази система основно занимание на продуктивните хора, натрупали някакви богатство, е да пазят създаденото от тях от грабителски ръце. А вместо това можеше да се чудят как да ни дадат нещата, които искаме, надпреварвайки се с другите успели хора около тях, както изглежда е било в Древен Рим.

Сигурен съм, че по-скептичните от вас, дори след като са чули, че куриалите не са наследствени аристократи, си мислят – хубаво, дори да приема тази теза за предимството на доброволната размяна, откъде всъщност идва богатството на куриалите? Не са ли те просто като днешните грабители, които се обогатяват основно в резултат на добитата по нечестен път политическа власт?

Въпросът за произхода на богатствата на куриалите разглеждам в третата статията от поредицата Пътят към робството: уроци от Древен Рим: „Капитализмът – ключът към богатството на Рим“.

Източници:

[1] Kalinowski, A.V. (1999) „Patterns of patronage : the politics and ideology of public building in the Eastern Roman Empire, 31 bce-600 ce“