Пътят към робството: уроци от Древен Рим

Георги Георгиев | 04.01.2020 | Икономика, Политика | Няма коментари

Когато се каже Древен Рим или Римска Империя за много хора най-силните асоциации са свързани с римските сгради (амфитеатри, театри, бани (терми), крепости, акведукти), пътища, кръстосващи цялата империя и непобедима армия, маршируваща по тях. Други асоциации са с гладиаторските борби, с безкрайните гуляи на Нерон и Калигула, с войните между Рим и Картаген, с пълководци като Цезар, Помпей, Сула, Октавиан-Август и други. Може би се сещате и за въстанието на Спартак и огромните количества роби, използвани в империята.

Ако живеете в град със запазени впечатляващи римски сгради като тези в София, Пловдив, Хисаря, многото крепости по Дунав и на Черно Море (Дуросторум в Силистра, Трансмариска в Тутракан, Димум и Куинтодимум в Белене, Нове в Свищов, Сексагинта Приста (Русе), Ятрус (Кривина), Ескус (Гиген), Августа (Хърлец), Рациария (Видин), Бонония (Видин), Алмус (Лом), Цеврус (Долни Цибър), Регианум (Козлодуй) и т.н.) вероятно имате и впечатления от първа ръка за материалните постижения на Рим. Същите могат да се добият и с екскурзии до Италия и много от страните в средиземноморския регион.

По-начетените вероятно ще изтъкнат и нематериалното наследство на Рим: постиженията на римското право, от което се ползваме и днес, демократичната форма на управление по време на Републиката и ранната Империя, философията на стоиците, приемането на християнството за единствена държавна религия и други.

Кое е направило Рим велик?

Какво липсва обаче от горната картинка? Кое е наистина важното нещо, от което бихме имали реална полза, но което не присъства в учебниците по история?

Не се казва на какво се дължат тези безспорни достижения и държава, просъществувала хилядолетия.

Обяснения като „ограбване на съседите“, „силна армия“, „добра политика спрямо покорените народи“, и най-вече „император X направи…“ всъщност са само проявления на истинската причина, която неизбежно следва да търсим в политическата философия на Древен Рим.

„Неизбежно“, тъй като знаем, че римляните не са били различен вид хора от нас, т.е. не физическите им дадености са това, което ги е направило господари на древния средиземноморски свят. Ако търсим какво им е дало предимство пред останалите народи, то обществената организация и моралните ѝ основи са нещата, които трябва да изследваме.

Това и правя в поредицата от статии под шапката „Пътят към робството“, към които има връзки по-долу. Но първо няколко думи за основните теми в тях.

Кой е строил в Древен Рим?

Интересът ми към тази тема бе запален наново, когато разбрах, че всъщност частни лица с личните си средства са построили повечето обществени сгради, пътища и акведукти, на които се възхищаваме и днес. Не само са ги построили, а и са плащали от джоба си за поддръжката и оперирането им. И това се е случвало не по принуда, а по призвание.

Ролята на местното самоуправление, защита на правата на собственост и частната инициатива в успеха на Древен Рим някак тотално ми бе убягнала. В учебници, енциклопедии и научно-образователни филми/клипчета това не се споменава изобщо. Напротив, впечатлението е по-скоро, че императорите правят всичко като тотални диктатори и тирани. На някои места се споменава, че армията е построила прочутите римски пътища и толкова.

Термите, театрите, акведуктите, Циркус Агоналис и Колизея в самият град Рим и отделни сгради в провинциите наистина са строени от императорите или от техните наместници по места, но повечето обществени сгради и пътища са строени и поддържани от частни лица – с техни пари и по тяхна инициатива.

Обществената организация е била такава, че да стимулира това доброволно строителство за благото на общността. Това е нещо коренно различно от това, което наблюдаваме днес почти навсякъде. За кои обществени сгради в България, построени със средства на частни лица, се сещате? Аз – за няколко училища и Софийски университет, което е по време на Възраждането и ранните години след автономията от Османската империя, а в по-ново време се сещам само за православни храмове.

И нещо друго – имало е и по-голяма толерантност към различните вярвания и убеждения, от по-голямата част от историята след римско време.

Как се получава така, че в Древен Рим хората са били в определени отношения много по-цивилизовани от днес?

Що за варварска философия сме се оставили да затъмнява разума ни? Нали уж доминиращата религия, поне на запад, прокламира обичта към ближния като основна добродетел. Защо римляните са правили повече за ближния, отколкото правим днес? Защо толерантността е отново в упадък на Запад (за други места можем да кажем, че никога не била във възход). Защо свободата на хората като цяло е отново в упадък след относителните постижения на 18-ти и 19-ти век и след световните войни от първата половина на 20-ти век?

Мисля, че някои отговори можем да намерим в историята за упадъка на Рим.

Зловещото завещание на една загиваща империя

Питани за римското наследство, можем да посочим сградите, правото, философията, военното дело и други. Има обаче нещо, което римската империя ни оставя, за което изглежда изобщо не се говори извън средите на професионалните историци. След като през голяма част от съществуването си империята е осигурявала на жителите си относително голяма свобода и индивидуални права, с напредването на времето тази свобода намалява прогресивно, докато накрая се стига до закрепостяване на населението – не само по територия, а и по занятие.

Ако в продължение на столетия всеки свободен жител на Древен Рим, а това са били мнозинството, е можел да се придвижва свободно в рамките на Републиката/Империята, да се занимава с каквото реши, да придобива каквато собственост може да си позволи, да се издигне до почти всяко обществено стъпало, то с последните си издихания Римската Империя ни оставя един феодален строй от селяни, закрепостени към земята си, от земевладелци, закрепостени към общината си, от занаятчии, закрепостени в занаята и гилдията и т.н.

Ако преди всеки е можел свободно да следва, което религиозно учение му е на сърце и душа, то в края на империята християнската църква с пълното съдействие на държавната власт преследва и унищожава всички, които не следват догмите ѝ и се осмеляват да оспорят ученията ѝ.

Как от едно изключително свободно по всякакви стандарти общество Древен Рим ни завещава на смъртното си легло една тирания, която съперничи по наложените ограничения и бруталността на прилагането им на най-жестоките азиатски диктатури и продължава над хиляда години?

Пътят към робството

Ще се опитам да хвърля малко светлина над тези въпроси като споделя исторически факти от периода на Древен Рим. В следващите статии често ще правя паралели със съвремието и неотдавнашната история.

Мога само да се надявам, че те ще ни помогнат да избегнем повторение на историята и нови тъмни векове на феодален гнет и брутално потъпкване на човешките свободи.

Статии от серията „Пътят към робството: уроци от Древен Рим“:

Като всеки опит да се извлекат поуки от неекспериментални данни, и този ще страда от невъзможността да се извлекат категорични причинно следствени връзки между различните събития. Това обаче по никакъв начин не е уникален проблем, т.е. читателят следва да продължи с обичайните уговорки за несигурността, характерна за тези изследвания.

Не съм историк по професия, нито се считам за специалист по Древен Рим, но съм подкрепил цялото изложение с препратки към хора с по-дълбоки познания от мен.