Книга – Практическа анархия от Стефан Молиню

Днес представям третата поред книга на Стефан Молиню, която превеждам и публикувам тук: „Практическа анархия„, с подзаглавие: Свободата на бъдещето (първата книга от серията: „Анархията в ежедневието“ е с подзаглавие „Свободата сега“). За разлика от предишните кратки книги, тук имаме над 150 страници посветени на различни аспекти на практическите проблеми, с които би се сблъскало едно свободно общество.

Книгата започва с няколко типични аргумента срещу анархизма като начин за организиране на обществото и излага основната методология, с която се борави в книгата, за да се отговорят на редица често срещани критики срещу анархизма. Първият пример за прилагане на методологията е и към една от най-щекотливите теми, обект на спор между минархисти и анархисти – колективната отбрана.

Част 2 започва с шест ключови въпроса, които служат за основа на разглеждането на всяка критика към свободното общество:

1. Държавата действително ли разрешава разглеждания проблем
2. Критиката към анархисткото решение може ли също така да се приложи към държавното решение?
3. Наличието на анархия приема ли се като основна добродетел за не-политически въпроси?
4. Човекът, защитаващ държавните решения, би ли извършил сам функциите на държавата?
5. Може ли нещо да е едновременно доброволно и принуда?
6. Политическата организация променя ли човешката природа?

С помощта на тези и други принципи се разглеждат редица често срещани възражения срещу анархизма: въпросът за пътищата, със „заграждането“ на една частна собственост от друга, с монополите, със законотворчеството, правораздаването, прилагането на договорите, образованието, отбраната и др. Погледът на автора към връзката между съществуването на държавата и войната заслужава особено внимание.

В част 2 и част 3 от книгата Стефан излага и развива идеята за т.нар. Организации за Разрешаване на Спорове (ОРС, на английски Dispute Resolution Agencies или DRO). Те са, разбира се, само един от вариантите, по които биха могли да се решават на практика редица проблеми, споделяни от голяма част от едно общество, но са доста показателни за това как нещата биха могли да се случват с двустранно равнопоставено взаимодействие, а не както е в момента – с еднопосочно насилие и диктатура (била тя и на мнозинството).

Бидейки сериозен застъпник на ненасилственото отглеждане и възпитание на децата, Стефан им отделя специално внимание в края на Част 3.

Считам, че книгата ще е изключително полезна на всеки, независимо дали приема или ще приеме аргументите в полза на анархизма. Това е така, тъй като през аргументите и съжденията в нея човек може да „види“ и усети един модел за взаимодействие между хората, коренно различен от съществуващите репресивни режими: взаимодействие на равнопоставени индивиди на масата на преговорите, от което печелят и двете страни.

Книгата може да свалите от тук.

Ето и как самият Стефан Молиню представя книгата си:

„Представете си свят без държава. Това мисловно упражнение може да изглежда невъзможно за много от нас, защото мощта и обхвата на държавните монополи достигат всички аспекти от  живота ни. Въпреки това, няма рационална, икономическа или морална причина да смятаме, че държавата е необходима за осигуряване на пътища, здравеопазване, благотворителност, разрешаване на спорове, съдилища, полиция, национална отбрана, затвори и която и да е друга от услугите, монополизирани в момента от нея.

Държавите са изключително опасни. Отговорни са за над 250 милиона мъртви души само през 20-ти век. Ето защо, ако е възможно да имаме общество без държава, това със сигурност е нещо, към което трябва да се стремим като вид.

„Практическа анархия“ прави силен аргумент за частното, т.е. доброволно, осигуряване на публични услуги. Тя разкрива идеята за държавата като един опасен и ненужен анахронизъм и посочва пътя към мирно и организирано на доброволни начала бъдеще за човечеството.“