КНИГИ Изтегли "Анархията в ежедневието" оттук!

Магна Харта като урок по либертарианска политическа стратегия

Стар документ

Това е превод на статията на Шелдън Ричман, публикувана в сп. Reason на 24 май 2015 (link), оригинално заглавие „What Magna Carta Can Teach Us About Libertarian Strategy“

Магна Харта, т.нар. „Велика Харта на Свободите“, е споразумение между крал Джон и група разбунтували се барони. То е подписано под принудата на бунтовниците на 15 юни 1215 година в Рънимийд, поляна до река Темза в Англия, горе-долу по средата между замъка Уиндзор и Лондон. Няма да се опитвам да описвам цялата интересна история. Само ще кажа, че на бароните им е дошло до гуша от исканията на краля за пари за финансиране на войните му във Франция. Джон бил принуден да се съгласи с исканията им, за да остане на власт. Според неговата преценка отказ да подпише би довел до по-малко желани последствия.

Английския клон на католическата църква (това е преди Реформацията) също има интерес да се защити от краля и нейните желания са отразени в документа. Всичките му 63 клаузи са написани на латински на едно единствено парче пергамент от овча кожа.

Хартата е един от тези документи, които почти всеки някога е използвал за подкрепа на политическата си кауза, независимо къде се намира в политическия спектър. Както учените отбелязват в дискусията „Свободата има значение“ дисидентите я държат като щит срещу тираните, а кралете я използват, за да защитават легитимността на властта си. Използват я както защитниците на робството, така и прото-либертарианските Изравнители.

Какво всъщност е Магна Харта?

Изкушаващо е да се мисли за Магна Харта като за декларация за границите на държавната власт и поради това като ранна декларация за свобода. Аргументите срещу тази перспектива обаче са доста убедителни. Тя почти не съдържа политическа философия. Както казва Никола Винсент, бароните биха били отвратени от съвременните разбирания за свободата.

Също така е важно да се отбележи, че бароните, които се уповават на английската традиция, не се интересуват от свободата на всички хора, а само на една малка част. Думите, с които се ограничава властта на краля са доста мъгляви. Поставянето на краля под властта на закона звучи обещаващо, но оставя отворен въпроса за това какъв е този закон. Това е в сферата на действие на краля. Силно възхваляваната клауза 39 гласи (има няколко версии):


„Никой свободен човек няма да бъде задържан или затварян, или лишаван от правата и собствеността си, или обявяван извън закона или прокуден в изгнание, или лишен от положението си по какъвто и да е начин, нито ще се употребява директна сила срещу него, или ще се изпращат други да употребяват сила, освен по законното отсъждане на равните нему или по законите на земята.

Думите в наклонен шрифт са не особено ясни. По това време не съществува съд със съдебно жури за криминални деяния. Тези думи са последвани от:

На никого няма да продаваме и на никого няма да отказваме или отлагаме правото на съд.

Отново звучи обещаващо, но какво е право на съд когато кралят е суверен в рамките на своето кралство?

Принципът „няма данъци без съгласието на бароните“ също се среща, макар и не точно с тези думи, разбира се. Така или иначе бароните не са прото-либертарианци. Защитаването на правата на „свободните хора“ оставя доста хора извън кръга на облагодетелстваните. Това, което бароните се опитват да ограничат са произволните заповеди от Джон към тях самите.

Въпреки подписите, нито една от страните не се придържа към документа и започва война между бароните и краля. Крал Джон иска помощ от папа Инокентий III, който отлъчва бароните и обявява Магна Харта за невалидна, тъй като е била подписана под натиск. Въпреки това хартата е издавана наново от следващи крале, макар и със съществени изменения от оригинала като премахването на клауза 61, която изисква създаването на съвет от барони, който да може да наказва краля при престъпления.

Защо един крал ще преподписва харта, която изглежда, че ограничава властта му? Защото да имаш власт не значи никога да не ти се налага да преговаряш с тези, които ти се противопоставят: спазаряването може да е най-изгодния начин да се запази властта.

Както изучаващите хартата посочват, интерпретацията (митологията) и ефекта на хартата през последните 8 века са поне толкова важни за нас и може би дори по-важни отколкото самия документ и намеренията на авторите му. Дори и да не е точно харта на свободите тя се разглежда като такава от хора с много различни възгледи за свободата.

Уроци за днешната политическа стратегия на либертарианците

Трябва да помним, че истинска свобода, свобода в смисъла на „равенство на властта“, може да възникне в следствие на усилия с много по-скромна цел. Не твърдя, че имам изключителни проникновения по отношения на стратегията, но знам, че социалните процеси, точно като хората, които ги привеждат в действие, са сложни и поради това непредвидените последствия – добри и лоши, са много и следва да бъдат очаквани.

Това прави изготвянето на стратегия за социална промяна сложно и почти невъзможно. Няма алгоритъм за промяна на обществото от не-либертарианско към либертарианско. Нямаме сценарий. Това е аргумент за стратегията „остави хиляда цвята да разцъфтят“.

Ако разтревожените барони през 13-ти век помагат за увеличаването на общата свобода в бъдеще, без това да е тяхна цел, то може би има място за либертариански оптимизъм. На много фронтове положението може да изглежда зле, но никога не знаем кое ще обърне прилива.

Магна Харта не е единственият пример за такива непредвидени последствия. В „Ламтеж за Свобода: Политиката на Социален Бунт в Средновековна Европа, 1200-1425“ Самюел К. Кон младши описва множество мирни и насилствени действия на съпротива срещу местна тирания, някои от които издействат значителни отстъпки от владетелите.

Не е особено вероятно бунтовниците да са носели трактати по политическа философия под мишниците си, нито теория за правата в главите си. Те не се събират на селския площад, за да слушат политически философ да чете последната си монография. Бунтовниците просто реагират срещу конкретни тегоби, които са станали непоносими; те не тръгват да правят либертарианско общество. Въпреки това те създават реални ефекти, не винаги постоянни, и правят прецеденти за своите наследници.

Много е вероятно теоретиците да са развили своите идеи след като
са изучавали местни въстания. В онези дни теорията и историята не са отделни науки. Ето затова е грешно да се мисли, че либертарианската теория трябва да предхожда либертарианските действия или че спонтанна съпротива, която не е водена от чисти либертариански мотиви не може да направи реални стъпки към повишаване на свободата. Може ли даден мислител да произведете теория на индивидуалните права без подканяне от събитията около него? Възможно е, но изглежда по-вероятно историческите епизоди да са започнали интелектуалния процес и че теорията и действията взаимно се допълват.

Вярна стратегия?

Няма една единствена вярна стратегия. Ако нещо се окаже успешно, вероятно ще бъде слабо свързана мрежа от допълващи се стратегии и голямо количество импровизация. Теориите ще подтикнат към действие, а действията може да вдъхновят теории. Някои подходи ще се състоят от „компромис“. [О, ужас!] А именно – индивиди и организации ще подпомагат свободата чрез частични мерки за намаляване на държавната власт. Умните либертарианци ще се възползват от тези действия, за да натиснат за още повече напредък към свободата (ако ви харесва „мярка X“ ще ви хареса и „мярка Y“). Те няма да оставят перфектното да бъде враг на доброто. Реално компромис няма, ако дадена конкретна стъпка се разглежда като такава, а не като крайна цел.

Вероятно няма нужда да посочвам, че ако една малка стъпка отговаря на либертарианския стандарт за истинска стъпка към свободата, то не всички така представени мерки ще водят до напредък. Всяко предложение трябва да се преценява само за себе си и със сигурност ще има добронамерени разногласия. Това е в естеството на начинанието. Не виждам причина либертарианците, в името на идеологическата чистота, да оттеглят подкрепата си за стъпки, които постигат истински прогрес към свободата и отварят пътя за други.

Стъпка по стъпка

Либертарианското движение има нужда от хора и организации, които да посветят усилията си на смислени малки стъпки, точно както има нужда и от хора, които да не правят нищо друго освен да преподават чиста либертарианска философия. Няма нужда тези подходи да си противостоят. Всъщност, те се допълват.

Единият без другия е малко вероятно да успее, тъй като обществото едва ли изведнъж ще се обърне към либертарианството и ще премахне държавата. Пътят на малките победи без философия, която да насочва усилията едва ли ще ни доведе там, където искаме да отидем, както и простото деклариране на либертариански ценности няма да доведе до промяна. Как да стигнем от тук до там, ако не можем да направим един голям скок?

Важно е да не се смесват философията и стратегията. Не правещ компромиси пазарен анархист може да приеме подхода на малките стъпки с разбирането, че тъй като повечето хора са консервативни, държавата няма да бъде премахната за една нощ. Мъри Ротбарт казва, че либертарианците трябва да вземат всяко намаляване на държавната власт, което е постижимо. В днешната среда няма да поставяме приоритети.

Това, което ми се струва без шанс за успех е „стратегия“, която се състои почти само от провъзгласяването, че, ако можехме, щяхме да натиснем бутон и да накараме (цялата или по-голямата част от) държавата да изчезне. Този подход казва на неинициирания нещо за говорителя, но не казва почти нищо за това защо си струва да постигнем свободното общество и защо държавата е наш враг. За това се изисква нещо повече от шокова морална терапия.

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *